Начало / Интервюта / От Рилския манастир: Книгата „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“ да се даде безвъзмездно на библиотеките

От Рилския манастир: Книгата „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“ да се даде безвъзмездно на библиотеките

Преди дни стана известно, че Институтът за изследване на изкуствата към БАН  е издал богатата на снимков материал книга „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“, без да има разрешение от собственика на показаните културни ценности за тяхното заснемане и използване, още повече – за продажба на снимките с комерсиални цели (цената на книгата е 90 лв.). Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров заяви пред медии, че изследването на стенописите се е провеждало в последните 25 години с разрешение на бившия игумен на светата Рилска обител. Адвокатът на Рилския манастир Росен Михайлов обяснява ситуацията около закононарушението в издадената с финансиране от фонд „Научни изследвания“ книга в специално интервю:

– Адвокат Михайлов, какво казва законодателството? Защо това е нарушение? И ако има разрешение от страна на игумена на Рилския манастир, с какво това променя неща от юридическа гледна точка?

Смятам, че не е необходимо да коментираме защо законодателят е приел да се изисква такова разрешение от собственика на недвижимата културна ценност. Факт е, че с новите постановки на Закона за културното наследство се предвиди задължение за този, който възнамерява да извършва търговска дейност с изображения на недвижими културни ценности, предварително да си осигури съгласието на собственика й. Нещо повече – тъй като законодателят е приел в този закон, че това представлява особено закононарушение, е предвидена и съответната санкция, която се налага от Министерството на културата.

– Вие казвате, че Законът за културно наследство изисква сключване на договор със собственика на културната ценност.

Точно така.

Ако има такъв договор, тогава възможно ли е да има и търговска дейност?

Да, възможно е, но е необходимо да има предварително съгласие, което да бъде оформено в писмен договор, какъвто в случая не е налице.

Ако тази книга не бъде разпространявана с търговска цел, тогава има ли нарушение на законодателството?

Не би било правилно в момента да разсъждаваме върху хипотетични възможности. Но ако вашият въпрос по-скоро е насочен към това по какъв начин бихме могли да излезем от тази ситуация – игуменът на манастира обмисляше вариант, при който авторът на книгата и нейните издатели да се съгласят да предоставят книгата безвъзмездно на българските библиотеки. При това положение манастирът нямаше да има по-нататъшни претенции към Българска академия на науките, към Института за изследване на изкуствата и към доцент Куюмджиев.

– Снимането на стенописите станало ли е макар и само с устното съгласие на игумена?

Със сигурност заснемането на тези стенописи не е било извършено със съгласието на настоящия игумен на Рилския манастир. До този момент нито авторът на книгата, нито пък някой друг е представил документ, от който да се вижда, че такова съгласие е налице. Твърди се за някакво устно съгласие, а сами разбирате, че във всеки един момент всеки човек би могъл да твърди всичко.

– Какво оттук нататък ще предприемете?

На първо място ще настояваме Министерството на културата да си влезе във функциите и да започне административно-наказателно производство срещу закононарушителите. Министерство на културата, като административно-наказващ орган, ще прецени кой е нарушителят и съответно каква е тежестта на виновното поведение и какво наказание да наложи. Пак искам да кажа, че ние не държим на всяка цена да има наказан. Държим обаче да се спази закона и след като Законът за културното наследство предвижда наличието на определени предпоставки за извършването на тази дейност, а те не са налице, да се предприемат съответните действия.

Съхраняването на културното наследство, особено в Рилския манастир, е скъпоструваща дейност и в този смисъл – прецедент ли е случаят, за който говорим? Имали ли сте подобни случаи в практиката си преди това?

Да, имахме още един подобен случай, но не ставаше въпрос за точно тази проява. По-скоро беше свързано с една интерактивна игра на голяма търговска верига. В случая пак бяха използвани с рекламна цел изображения на Рилския манастир, но търговецът, условно така да го наречем, прояви благоразумие и седна на масата за преговори и се уточнихме, така че от една страна бяхме компенсирани за всички неудобства, които ни бяха създадени, а от друга страна видяхме, че всъщност другата страна търси форма, с която да поправи това, което е причинила. В случая обаче до този момент такова поведение не се вижда нито от председателя на Българската академия на науките, нито от директора на Института за изследване на изкуствата, нито от автора на книгата.

– И понеже книгата е издадена от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките и е финансирана от Фонд „Научни изследвания“, какво е отношението ви към провеждането на научни изследвания в областта на наследството, което има Рилския манастир, принципното ви отношение?

Принципното отношение на манастира е да поощрява такива научни изследвания. През годините неведнъж научни екипи са се обръщали към Рилския манастир и са получавали позволението на игумена на манастира да провеждат своите изследвания. По всякакъв начин сме улеснявали тази работа, дори мога да отбележа и това, че преди няколко години направихме основен ремонт на библиотеката, така че нейният интериор да бъде максимално удобен на работещите в манастирската библиотека. Така че до този момент едва ли има учени, които да могат да кажат, че са потърсили разрешението на манастира и такова им е отказано.

Ако трябва да обобщим, господин Михайлов, очаквате от страна на Института за изследване на изкуствата да прекрати търговската дейност с книгата, която цитирахме?

Да. Ние знаем, че тази книга вече е в гражданския оборот и тя се продава. Разполагаме с такъв екземпляр и имаме доказателства, че цената, на която тя се продава в момента е 90 лева. Така че оттук нататък първото нещо, което трябва да бъде направено, е да се спре всякаква по-нататъшна продажба на книгата, след което можем да седнем и да обсъждаме варианти. Но на този етап, при това мълчание по проблема от другата страна, нашето виждане е, че единствено удовлетворително за нас е, за да не се загуби все пак този научен труд за читателите, вместо да бъде унищожавана книгата, защото това е неприемливо, да бъде раздадена безвъзмездно на българските библиотеки. Вижда се от съдържанието на книгата, че тя е издадена с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ и Програма „Помощ за книгата“, т.е. това са средства, които са с публичен произход, това вероятно са средства, които са дошли от нашите данъци.

– Какъв толеранс от време сте склонни да дадете, преди да предприемете следваща стъпка, ако така или иначе книгата продължава да се разпространява с търговска цел?

Вие цитирахте писмото на игумена на Рилския манастир до председателя на Българската академия на науките, но за да стигнем до този момент, трябва да отбележа, че ние от близо две години работим по тази тема и непрекъснато го повдигаме този въпрос. Първоначално книгата беше предвидена за издаване от издателство „Марин Дринов“, издателство на Българска академия на науките. Ние информирахме ръководството на издателството за нашата позиция, за това какво разпорежда законът и те спряха по нататъшната подготовка за издаване на книгата. През миналата година дори водихме разговори с доц. Мутафов по отношение на това, че не сме съгласни да бъде издавана такава книга при условие, че няма предварително съгласие от собственика на недвижимата културна ценност, т.е. имаме две години, в които ние водихме разговори с всички тези участници в сегашната ситуация. Непрекъснато обяснявахме как не сме съгласни и как законът разпорежда какво да се направи и че ние държим да бъде спазен законът така, както е редно, и въпреки това не се случи. Допускам, че търпението на ръководството на манастира се е изчерпало, т.е. Българска академия на науките едва ли има кой знае колко време да реагира и да намери изход от ситуацията.

– Това всъщност означава, че не сте далеч от предприемането на съдебни дела.

Да, това от една страна. От друга страна вие сами разбирате, че към обществото или към отделни негови представи, едно такова безцеремонно закононарушение е доста знаково и няма как да остане толерирано от Рилския манастир.

интервю на Росица Ангелова, агенция Фокус

снимка: nasamnatam.com

За Ангел Карадаков

Виж още

50 духовници и вярващи в Румъния дариха кръв

Петдесет православни духовници и християни от архиепископията на Текуч, Румъния откликнаха на призива на архиепископията ...