Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 05.02.2016 г. се навършват 10 години от блаженото преставяне в Господа на един от най-обичаните руски съвременни проповедници – архимандрит Йоан Крестянкин. Една малка частица от написаното от него е книжката „Азбука на християнина“, в която са поместени и следните душеполезни напътствия:
Ако си християнин:
1. В леглото, пробуждайки се, преди всичко си спомни за Бога и положи върху себе си знамението на кръста/кръстния знак.
2. Не започвай деня си без молитвеното правило.
3. През деня навсякъде и при всяко дело се моли с кратки молитви.
4. Молитвата окриля душата, тя прави душата престол Божий, цялата сила на духовния човек е в неговата молитва.
5. За да чуе Бог молитвата, е нужно да се молим не с върха на езика си, а със сърцето си.
6. Никой от обкръжаващите те да не остава сутрин без твоя искрен поздрав.
7. Не изоставяй молитвите, когато врагът те хвърли в безчувствие. Който се принуждава към молитва при сухота на душата, той стои по-високо от молещия се със сълзи.
8. Новият завет трябва да знаеш и с разум, и със сърце, поучавай се в него постоянно; непонятното не тълкувай сам, а потърси разясненията на светите отци.
9. Светената вода приемай с жажда за освещение на душата и тялото – не забравяй да я пиеш.
10. Благодарствената молитва към Небесната царица „Богородице Дево, радуйся” произнасяй по-често, дори всеки час.
11. В свободното си време чети писанията на отците и учителите на духовния живот.
12. При изкушение и напаст повтаряй Псалтира и чети молебния канон на Пресвета Богородица „Сполетян от много напасти, към тебе прибягвам, о Майко на Словото и Дево, търсейки спасение: спаси ме от трудности и беди!” Пресвета Богородица е нашата застъпница.
13. Когато демоните хвърлят стрелите си към теб, когато грехът се приближава към теб, пей песнопенията на Страстната седмица и на св. Воскресение, чети канона с акатист към Сладчайшия Иисус Христос и Господ ще развърже връзките на мрака, които те сковават.
14. Ако не можеш да четеш и пееш, то в минути на борба поменувай името Иисусово: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния”. Стой в кръста и се лекувай със своя плач.
15. Пости във време на пост, но знай, че угоден Богу е постът не само на тялото, т.е. въздържанието на червото, но въздържанието и на очите, ушите, езика, а също и въздържанието на сърцето от служението на страстите.
16. Човекът, пристъпващ към духовен живот, трябва да помни, че той е болен, умът му се намира в заблуждение, волята му е по-склонна към зло, отколкото към добро, сърцето пребивава в нечистотата на клокочещи в него страсти, затова от началото на духовния живот трябва да бъде насочено към придобиването на духовно здраве.
17. Духовният живот е постоянна и непрекъсната борба с врага на спасението на душата; никога не заспивай душевно, духът е длъжен да бъде винаги бодър, непременно винаги извиквай в тази битка твоя Спасител.
18. Имай страх от съединението с греховните помисли, пристъпващи към теб. Съгласявайки се с такива помисли, вече си извършил греха, за който си помислил.
19. Помни: за да загинеш, е нужно да си небрежен.
20. Постоянно се моли: „Страх Божий, Господи, насади в моето сърце”. О, колко блажен е този, който има постоянен трепет пред Бога!
21. Цялото си сърце без остатък отдай на Бога и ще почувстваш рая на земята.
22. Вярата ти трябва да се укрепва от честото прибягване до покаяние и молитва, а също така и от общуването с хора с дълбока вяра.
23. Запиши си поменувания, запиши за поменуване по възможност всички живи и мъртви твои познати, всички ненавиждащи те и обиждащи те и ежедневно ги поменувай.
24. Търси непрестанно дела на милосърдието и състрадателната любов. Без тези дела не е възможно да угодиш на Бога. Бъди слънце за всички, милост за всички жертви.
25. Без неотложна необходимост не отивай никъде (не прекарвай време напразно).
26. Колкото се може по-малко говори, не се смей, не любопитствай с празно любопитство.
27. Не оставай никога без работа, а църковните празници и неделните дни почитай според Божиите заповеди.
28. Обичай святото уединение (в пълна степен за монашеството, отчасти – за миряните).
29. Всички обиди претърпявай с мълчание, самоукоряване и след това – молитва за обиждащите.
30. Най-главното за нас – това е да се научим на търпение и смирение. Със смирение ще победим всички врагове-бесове, а с търпението – страстите, воюващи за нашата душа и тяло.
31. Не показвай никому, освен на Бога, своите сълзи на умиление и ревност за спасение по време на молитва.
32. Почитай православния свещеник като ангел-благовестник, изпратен да ти даде радост и да те преведе към избавление.
33. Общувай с хората така старателно, както с посланиците на Великото царство, и така внимателно, както с огъня.
34. Всичко прощавай на всички и на всички съчувствай в техните страдания.
35. Не се превъзнасяй като кокошка с яйце, забравяйки за ближните си.
36. Който търси тук покой, в него не може да пребивава Дух Божий.
37. Меланхолията и притеснението нападат от недостиг на молитви.
38. Винаги и навсякъде призовавай на помощ своя Ангел Хранител.
39. Подхранвай винаги сърдечния плач за грехове си, а когато ги изповядваш, причастяваш се със светите Христови Тайни, то радвай се тихо за своето освобождение.
40. Трябва да знаеш само своите слабости и недостатъци, за чуждите грехове старателно се пази да не мислиш и да не разсъждаваш, не губи себе си в осъждането на другите.
41. Не бъди своеволен, търси духовен съвет и наставление.
42. Всяка вечер изповядвай на Бога всички свои греховни дела, мисли, думи, дошли в течението на деня.
43. Преди сън в сърцето си се помири с всички.
44. Не ти трябва да разказваш сънища на други хора.
45. Заспи с кръстното знамение.
46. Нощната молитва е по-скъпа от дневната.
47. Не губи връзка с духовния си отец, бой се да не го оскърбиш или обидиш, нищо не крий от него.
48. Винаги благодари на Бога за всичко.
49. Човешкото естество е нужно да делим винаги на собствено, само по себе си, и на вражеско, прикрепило се към теб с греховете ти – ти следи за себе си внимателно, проверявай мислите и постъпките, избягвай това, което иска твоят вътрешен враг, а не твоята душа.
50. Вътрешната скръб за греховете е по-спасителна от всички телесни подвизи.
51. Няма по-хубави думи в нашия език от „Господи, спаси ме!”
52. Заобичай всички църковни устави и сближи своя живот с тях.
53. Свикни бдително и постоянно да следиш за себе си и по-специално за своите чувства: чрез тях врагът влиза в душата.
54. Когато познаеш своите слабости и безсилието да сътворяваш добро, то помни, че ти не се спасяваш сам, а те спасява твоят Спасител Господ Иисус Христос.
55. Твоята непристъпна крепост трябва да бъде вярата ти. Не спи лютият ти враг – следи всяка твоя крачка.
56. Жизненият кръст ни сближава с Бога: скръб, притеснение, болка, трудности – не роптай за тях и не се страхувай от тях.
57. Никой не се възкачва на небето, живеейки благополучно.
58. Колкото се може по-често с умиление в сърцето приемай светите животворящи Христови Тайни – ти живееш само с тях.
59. Никога не забравяй, че Той, Господ Иисус Христос, е близо при вратата, не забравяй, че скоро е Съдът и въздаянието в неуречен час.
60. Помни още и това, какво Господ е приготвил за обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди.
61. Прочитай тази азбука, християнино, не по-рядко от веднъж седмично – това ще ти помогне при изпълняването на написаното и ще те укрепи в духовния път.
превод от руски: Нели Иванова
източник: nashasreda.ru
(Този текст е познат и като „Правила на християнския живот” със съставител Сава Остапенко.)
