Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За повечето от нас християнството е нещо като даденост. Приемаме го още като бебета и в съзнателна възраст вече сме практикуващи християни, а ако ли не практикуващи, то поне сегиз–тогиз припалваме по някоя свещ за здраве и берекет. Има обаче едни хора, които не са имали щастието да бъдат кръстени като деца и да израснат като християни. За именно такъв човек ще ви разкажа.
Днес за първи път в параклиса на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ се състояха две от Тайнствата на Църквата, съчетани в едно. Извършено бе древно последование, което е практикувано в първите векове на християнството. В едно бяха отслужени св. Кръщение и св. Литургия – древен и позабравен в традицията и практиката на Българската православна църква чин.
Св. Литургия е изява на вярата в Бога. Неин център е Евхаристията; чрез нея влизаме в действителен допир с Бога и се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови.
Литургията е публичен акт. Тя се извършва по определена църковна форма и от специални лица – тайноизвършители. Тази църковна форма и тези свещенослужители Господ Иисус Христос сам е поставил в Църквата. В св. Евхаристия били преплетени всички останали тайнства на Църквата – Кръщение, Миропомазание, Свещенство, Брак, дори и Покаяние. Впоследствие чинопоследованията се разделят и така всяко Тайнство става самостоятелно, изключение прави тайнството Свещенство, което и до днес се извършва в св. Литургия.
Забелязва се, че в България напоследък много свещеници и епископи започват да извършват и другите тайнства заедно със св. Литургия – нещо, което е наистина хубаво, защото бихме могли да кажем, че се възраждат неща, които в Българската църква в продължение на повече от седемдесет години са забранени и забравени.
На Сретение Господне – деня, в който преди повече от две хиляди години Св. Богородица води в Йерусалимския храм детето Иисус, към вратите на храма пристъпи и първокурсникът Ангел Бешев, който от началото на тази есен е студент в Богословския факултет. Той стана в съзнателна възраст християнин, но бе изчистен до детска чистота в тайнството на благодатното умиване от греховете – св. Кръщение. Той бе и миропомазан с печата на дара на Св. Дух и така стана пълноправен член на Христовата Църква.
В тайнството се включиха духовници от четири епархии на Българската църква, те бяха от Видинска, Великотърновска, Варненска и Софийска митрополия. Св. Литургия предстоява ефимерият в параклиса на Богословския факултет свещеник Сава Кокудев. За да видят древния чин, бяха дошли десетки студенти, които за първи път се потопиха в онази древна атмосфера, в която в първите векове християните приемали в своето семейство новопросветен свой брат или сестра.
След като бе извършено тайнството и на Кръщението, и на Евхаристията, отец Сава се обърна с кратко слово, в което каза: „Братя и сестри, да благодарим на Бога, че ни даде възможност на този ден да вкусим от Неговата радост, да бъдем на Неговата трапеза и Който благослови Божият раб Ангел да стане жив член на църковното тяло. Да бъде жив член на Тялото Христово! Честит да бъде този първи ден от неговия вечен живот и пожелаваме му, както беше казано и в молитвите, да опази бялата дреха, с която се облече. Да опази щита на вярата, да служи на Христос през всички дни на живота си така, че един ден, когато се престави при Него, с чиста съвест да чуе от Господа: „Ела и ти при мене, Ангеле!“ Нека благословението Господне и неговата милост да бъдат с него и нас!“
След това бе изпято от всички многолетствие, с което пожелаха на новия член на св. Православна църква много и дълги години вярно и ревностно служение на Бога, вярата и Църквата.
„Какво означава за нас, които се наричаме християни, да живеем в Христа?“, пита св. Йоан Златоуст и продължава, като казва: „Чрез светата Евхаристия, която е изпълнението на всички тайнства, човек свободно става член на възкръсналото Тяло Христово, където изобразява в себе си Христос и изповядва, заедно със светия апостол: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“. Именно св. Евхаристия е изпълнение на всички тайнства, трапеза, на която сме поканени. Трапеза, в която се събираме, за да бъдем в общение с Христа и Църквата – небесна и земна.
Автор: Ангел Карадаков
