Начало / Интервюта / Смесването на образа на Христовия мъченик св. Трифон с Трифон Зарезан в народната традиция

Смесването на образа на Христовия мъченик св. Трифон с Трифон Зарезан в народната традиция


Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” за св. Трифон, за празника и народните традиции:


На 1- ви февруари православната църква отбелязва Трифоновден. Каква е историята на празника?

На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век.

На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век. Св. Трифон е бил лечител. Oще от ранното си детство е бил възпитан от своите родители в християнската вяра.Той произхожда от Мала Азия, от областта Фригия, където през това време е имало християни, макар че все още в Римската империя християните са били преследвани и гонени заради своята вяра. Тъй като още от дете е бил силно вярващ, според неговото житие Бог му дал благодатни сили и дар на чудотворство, така че е можел със своята молитва да лекува болни. Затова църквата го почита и като лечител. По времето на римския император Гордиан, според църковното житие дъщерята на императора била болна от някаква душевна болест. Църковното предание разказва, че никой лекар в цялата империя не е могъл да я излекува. Императорът помолил св. Трифон да излекува дъщеря му чрез неговите молитви. Светецът бил доведен в Рим и дъщерята на императора била излекувана. Според църковното предание това довело до добро отношение от страна на императора към християните. При следващия император Деций Траян, който в средата на 3 век управлявал Римската империя, отново се засилило гонението срещу християните, тъй като св. Трифон бил много известен и почитан, бил подложен на гонение. Светецът е загинал мъченически за христовата вяра. Това е църковното предание и почитта към древния мъченик Трифон.

Какви легенди съществуват в народните вярвания за св. Трифон?
В народните вярвания след покръстването на българите и след Средновековието има едно смесване на персонажа на св. Трифон като мъченик с Трифон Зарезан. Образа на светеца, изобразяван понякога на иконите с медицински инструменти, каквито имали древните лекари, започва да се разглежда като образ на светец, който е покровител на лозята. Според народния календар от този ден започва подготовката за пролетта, подготовката на лозята. В народните вярвания образа на този светец или по-точно с празника, посветен на мъченик Трифон, започвала подготовката на лозята, зарязването на лозниците. В народните предания това е и началото на пролетта. Хората считат, че земята се събужда за селскостопанската работа и е подходящ момент за рязане на лозниците. Това смесване на тази фолклорна, битова, народна вяра с образа на светеца е довело до обвързване на празника на св. Трифон, който е на 1-ви февруари според църковния календар, със следващия голям празник, на 2-ри февруари, празникът Сретение Господне. Този празник е свързан с донасянето на младенеца Исус Христос от Света Богородица и представянето му в Йеросалимския храм. В старобългарската традиция в една притча за Трифон Зарезан се смесват тези два празника и събитията. Има едно простонародно разбиране, че Трифон Зарезан е видял Света Богородица с Исус Христос и се е подиграл на младенеца, че няма баща. В народното сказание по такъв начин се смесват образите и събитията. Затова Света Богородица е казала на неговата майка, че той се е порязал, докато е зарязвал лозниците. Виждаме как това е фолклорния момент, който смесва образа, смесва персонажа. В историята на християнските традиции и обичаи изследователите наричат този феномен вторична митологизация. В простонародното съзнание определени образи и сюжети се смесват , и народния обичай започва да свързва празнуването и празника с нещо, което е малко по- различно от историческия персонаж, от светеца, който църквата почита на съответния ден. 

С какви обичаи и поверия свързваме Трифоновден?
Може да се каже, че всички празнични обичаи и ритуали са свързани с лозята и с виното, с началото на земеделски пролетен период, свързан с отглеждането на лозя и културата, свързана с виното. Много други изследователи считат, че в тези обичаи има запазени елементи от древната тракийска религия или от древните тракийски обичаи. Обичаите са свързани с това да бъде избран цар на лозята и на виното. Мъжете, които отиват рано сутринта да зарязват лозниците взимат обреден хляб и вино. Те избират помежду си един най- почитан или най- щедър човек, който е цар на виното и на лозята. След като завърши това празнично и ритуално зарязване на лозята всички заедно се събират на една трапеза да отпразнуват този ден. Трапезата е председателствана от най- важния и най- почитан човек, избрания за цар на лозята. Това може да бъде и човек, който е показал своето умение да отглежда лозя или е имал най- голяма реколта през годината. Помежду си всички признават, че той е добър и грижовен стопанин. С това са свързани народните обичаи, които са концентрирани около производството на вино и грижата за лозята. В Библията, в свещеното писание, е известно, че земеделската дейност, свързана с лозя и производство на вино е възникнала след всемирния потоп. В Близкия Изток виното и гроздето са символ на Божието благословение. Исус Христос много често говори, че добрият плод се отглежда от добрия стопанин, затова че той е истинската лоза, а неговите ученици са пръчките. Този, който не дава добър плод бива отрязван, така както сухите пръчки на лозницата. Това има дълбоко символично значение. На християните от векове и на българите като християни, свързани със земеделието и отглеждането на лозя, това е правило много силно впечатление. Тук са вплетени много символични моменти за добрия плод, за грижата за лозето. В народната мъдрост се казва, че лозята изискват не само молитва, но и мотика. Живота на човека е представен като земеделско поле, в което се проявява чрез своята работа, усърдие и труд, но и чрез молитвата за Божието благословение. 

Какво традиционно присъства на трапезата за празника?
На трапезата традиционно присъства обредния хляб или празнична питка, заедно с вино. Старото вино се пренася и с него се поливат лозята. Виното и хляба са два основни символа, които присъстват в празничната ритуална трапеза в Стария завет, в юдейските обичаи. Исус Христос на своята тайна вечеря използва хляба и виното не само като основните символи на живота, но и като материалните елементи при учредяването на тайнството евхаристия, което представлява благославяне и претворяване на хляба и виното в православната литургия. 

Трифоновден е включен в цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци.Бихте ли ни разказали повече за останалите два празника?
Единият от празниците Сретение Господне, в църковния календар е един от важните господски празници. Господските празници са най-важни за църковния календар. Докато празника на св. Трифон спада към групата на т. нар светийски празници. Тъй като те са свързани помежду си в календара, тоест Трифоновден предшества Сретение Господне, затова в народните обичаи те са смесили. Виждаме, че се смесват идеи, събития, персонажи и сюжети. Празникът Сретение Господне е много важен за християнската вяра и традиция, защото това е едно събитие от Новия завет, което е описано в Евангелието според Лука. Тогава Света Богородица отнася младенеца Исус Христос, който е представен в храма и е посрещнат от св. Симеон Богоприймец и пророчица Анна, които са много благочестиви и почитани праведници. Св. Симеон бил свещеник в Йерусалимския храм, както и пророчица Анна се честват на следващия ден, на 3-ти февруари след Сретение Господне. Това са всъщност праведници от Стария завет, които посрещат очаквания младенец и месия. С техните думи се потвърждава изпълнението на старозаветските пророчества за раждането на сина Божии, Исус Христос. Другите два празника са част от рождественския, рождественско-богоявленския и от цикъла, свързан с господските празници за живота и спасителното дело на Исус Христос. 

По стар стил празникът се отбелязва на 14-ти февруари. На 1-ви или на 14-ти февруари го празнуват повечето хора в България?
При смяната на църковните календари или на стария календарен стил със новия, на някои места хората са запазили своята народна традиция и обичаи, които са били подредени според стария календарен стил. Църквата в сегашния нов стил е поставила празника на 1-ви февруари, а на 4-ти февруари честваме Успението на св. Константин Кирил Философ, славянобългарски учител. На много места този спомен или традиция, свързана със стария църковен календар, който е бил в богослужебна употреба в нашата църква до 1968 година се е запазил. В народните обичаи и традиции големите празници, които са били свързани с различните сезони или земеделската работа, ритъмът на живот, свързан със селскостопанската работа, е определян според тези празници. На някои места хората почитат или отбелязват празниците според този ритъм на стария начин на отбелязване, по- скоро на сезоните, началото на пролетта или прехода между пролетта и лятото, или между есента и зимата. Можем да видим различни практики и обичаи, но църквата е поставила този празник в нашия календар на 1-ви февруари.

Има ли разлики в отбелязването на празника в различните части на страната?
Да, разбира се има разлика и това зависи от местностите, където е много по-силно застъпено производството на вино. Там, където местния бит и препитание на хората са по-тясно свързани с производството на вино, в по- южните райони на България. Там, където природата е благоприятна за производство на вино са и по- богати тези празници. Например, на някои места хората са отивали заедно на лозята и там са се провеждали празничните обреди и ритуали. Сядали са на обща трапеза на земята, като с това се е подчертавала връзката със земята и са поливали с вино лозята. На някои места свещеник е произнасял молитви за плодородие. На други места празникът се извършва на центъра на самото селище, тоест след като са извършени обичаите, свързани с лозята, или в дома на този, който е избран като цар на лозята. Той е бил и като домакин на празничната трапеза. На различните места има вариации на празника, те трябва да се изследват и изучават, защото носят богатство от народната традиция. В днешно време, например в Мелник има опит малко да се осъвремени празника, да се включи елемент на съревнование, на дегустация при винопроизводителите. Опит традиционният празник да се свърже с някакви по- съвременни моменти, което е свързано с бита, с професията на хората. Обикновено лозарите и винарите приемат този празник като професионален празник за тях самите. Естествено с по- голяма празничност празникът ще бъде отбелязван на тези места, където хората са свързани с производството на вино или ако техният бит и поминък зависи от добрата реколта и година, и те се надяват да имат добър добив на грозде и добро производство на вино. 
С доц. Костадин Нушев разговаря Биляна Иванова

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Иван Карагеоргиев: Бог ни дава не само повече от това което заслужаваме, но и към което сме се стремяли

От средата на декември до средата на януари месец френската столица Париж стана дом на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *