Начало / Интереси / беседи / Какво помага на духовния напредък?

Какво помага на духовния напредък?

Онези хора, които са били брулени от студените ветрове на изпитанията (било по Божие допущение, за да се озаптят, било поради завистта на лукавия), след това имат нужда от много слънце и духовна свежест, за да разцъфнат и да дадат плод. Така и когато огрее слънце през зимата и дърветата разпукнат пъпките си, ако бъдат сковани отново от студения северен вятър, после им е необходимо много пролетно слънце и дъждец, за да се раздвижат соковете им и да покарат цветове и плодове.
Отче, какво е нужно, за да извърши човек духовен обрат?
– Любочестен подвиг с надежда и доверие в Бога. Доверието в Бога заедно с простотата и любочестния подвиг носят вътрешен мир и сигурност. И тогава душата се изпълва с надежда и радост. Нужно е търпение, любочестие и духовно юначество, за да бъде увенчан борецът. Юначеството извира от любочестното сърце. И когато човек върши нещо за Христа от сърце, нито се уморява, нито чувства болка, защото болката заради Христа е духовно увеселение. Духовното развитие може да се извърши много бързо с малко любочестна добра воля и наблюдение над себе си. След това душата ще бъде подпомагана от Христа, от Света Богородица, ангелите и светиите. Също така много помага четенето на духовни книги, молитвата, обърнатостта на душата навътре към себе си, както и човек да пребивава по малко в безмълвие.
Христос дава сили на тези, които се подвизават с добрия подвиг (1 Тим. 6:12), през който са минали всички светии, за да подчинят плътта на духа. Дори и да получим травми, не трябва да губим присъствие на духа, но да молим помощ от Бога и да продължаваме храбро борбата. Добрият Пастир ще чуе и веднага ще побърза, както овчарят, щом чуе някое агне да блее жално, когато се е наранило, или пък го е ухапал вълк или куче, тича да го избави. Чувствам по-силна любов и болка към тези, които са имали окаян живот и се подвизават, отколкото към онези, които не биват мъчени от страстите. И овчарят състрадава повече на раненото или болното агне и полага особени грижи за него, докато и то не стъпи на крака.
Ако се подвизаваме правилно, но не виждаме никакъв напредък, нека имаме предвид, че понякога се случва и следното: тъй като сме обявили война на демона, той е поискал подкрепления от сатаната. И така, ако миналата година сме се борели с един демон, тази година се борим с петдесет, догодина ще се борим с повече и т.н. Бог не допуска да видим това, за да не се възгордеем. Без ние да разбираме това, Бог работи в душата ни, когато вижда у нас добро намерение.
Отче, а когато някой се подвизава и наистина не напредва, кой е виновен?
– Може би се подвизава с гордост. Но да ви кажа и друго, поради което някои не напредват. Макар че имат налице предпоставки за духовно развитие, те ги прахосват за разни дреболии и след това нямат сили да устоят в духовната борба. Да речем, че се каним да атакуваме врага и приготвяме всичко необходимо за сражението. Обаче той, понеже се страхува, че няма да устои, се старае да ни отклони и да привлече вниманието ни в друга посока, извършвайки десанти и нападения в други пунктове. Тогава ние обръщаме вниманието си натам и изпращаме част от въоръжените сили наляво и надясно. Времето си минава, боеприпасите и продоволствията намаляват. Даваме на войската старо униформено облекло. Войниците започват да роптаят. В резултат силите ни се изчерпват и не можем да влезем в сражение с врага. По този начин постъпват някои и в духовната борба.
– Отче, околната среда помага ли в духовното развитие?
– Да, помага, но понякога човек може да живее сред светии и да няма напредък. Нима съществуваха по-добри условия за Юда, който беше постоянно заедно с Христа? Но Юда нямаше смирение, нито добро намерение. И след предателството пак не се смири. Захвърли сребърниците с гняв и егоизъм, и после с лукавство увисна на въжената примка[1]. А и фарисеите постъпиха подобно на дявола. След като стана тяхната работа, казаха на Юда: ти му мисли (Мат. 27:4). Бог постъпва според състоянието на човека. Светият Дух не може да бъде
препятстван от нищо. Разбрал съм това, че където и да се намира човек, ако се подвизава любочестно, може да достигне до желаната цел – спасението на душата си. Лот живееше посред Содом и Гомор, а в какво духовно състояние се намираше! (виж Бит. 19:1 и по-натам). Сега, искаме или не, трябва да се подвизаваме да станем по-добри, за да действа в нас Божията благодат. Това, което става около нас, ни принуждава и ще ни принуди да се доближим повече до Бога, за да имаме божествена сила и да реагираме правилно на всяко положение на нещата. Естествено добрият Бог няма да ни остави; ще ни защити.
Нека знаем, че когато подобряваме духовното си състояние, тогава и ние се чувстваме по-добре, а радваме и Христа. Кой може да си представи огромната радост, която чувства Христос, когато децата Му напредват?
Желая на всички хора да имат духовен напредък и да се съединят с Христа, който е Алфа и Омега. Когато целият ни живот се намира в зависимост от Алфа и Омега, тогава всичко е осветено.
Св. Паисий Светогорец

Из „Духовното пробуждане”, т.2, 

издание на манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон 

 


[1] Според църковното предание лукавството на Иуда се изразява в това, че след като слешал как Христос говори, че след своята смърт ще освободи намиращите се в ада, побързал да се обеси преди Христовото разпятие, за да отиде преди Него в ада и да бъде освободен.

За Ангел Карадаков

Виж още

Постът на отците

Беше февруари 1910 година, когато Божията благодат подтикна сърцето ми да дойда на това благословено ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *