Баба ми от страна на баща ми през целия си живот остана една простодушна селянка от Сирия, която нито можеше да пише, нито да чете. Обаче беше искрено вярваща. Каквото и да правеше, името Божие винаги стоеше на устата й. Но не казваше само името Му. Поне по сто пъти на ден повтаряше: „Благодаря Ти, Боже мой!“. И не само когато се случваха хубави неща. Дори и супата да започне да прелива, когато кипне, пак казваше „Благодаря Ти, Боже мой. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Боже мой!“.
Попитах я веднъж защо благодари на Бог за нещо лошо. Усмихна се и ми каза, че ако нещо лошо се случи, то се е случило, защото ни се е изгубила съвестта спрямо Бога.
В онези времена смятах това за нещо много странно, дори да настояваше и аз да го правя. Веднъж си ожулих коляното и тя ми каза: „Кажи благодаря Ти, Боже мой!“ По някакъв странен начин тези думи имаха резултат и почувствах коляното си по-добре. Когато навърших пет, започнах да ходя на училище. Понеже бях цветнокож, русичките и синеоки деца често ми се подиграваха. Бях мургав и заради това прякорът ми беше „негъра“. Намразих училището и помолих родителите си да не ме задължават да ходя.
В онези времена смятах това за нещо много странно, дори да настояваше и аз да го правя. Веднъж си ожулих коляното и тя ми каза: „Кажи благодаря Ти, Боже мой!“ По някакъв странен начин тези думи имаха резултат и почувствах коляното си по-добре. Когато навърших пет, започнах да ходя на училище. Понеже бях цветнокож, русичките и синеоки деца често ми се подиграваха. Бях мургав и заради това прякорът ми беше „негъра“. Намразих училището и помолих родителите си да не ме задължават да ходя.
Те се чувстваха зле заради мен, но не можеха да ме пазят винаги. Тогава моята баба дочу какво ми се случва и ми каза, че е трябвало да казвам „Благодаря Ти, Боже мой!“ винаги, щом ги чуя да ми се подиграват. В този момент си помислих, че това е най-безсмисленото нещо, което някога съм чувал. Няколко дни по-късно, когато една цяла банда деца започна да ми вика: „Негър, негър, негър“, нещо се случи. Сдържах сълзите си, като напрегнах цялото си същество, за да не приличам на някой сополанко и да не им позволявам да ме видят да плача. Но не можех. Сълзите така или иначе щяха да се излеят. Тогава си спомних думите на своята баба: „Благодаря ти, Боже мой!“ Започнах да ги повтарям тихичко в себе си. „Благодаря Ти, Боже мой! Благодаря Ти, Боже мой!“.
И това помогна! Не знам как точно се случи, но сълзите изчезнаха. Внезапно спря да ме вълнува какво мислят другите за мене. Вероятно нещата се случиха така, защото и аз вече имах приятел – Бога.
Всичко това се случи преди много години. Станах успешен сценограф. Пътувам из целия свят и се срещам със стотици удивителни хора. Животът ми е по-хубав, отколкото някога съм си го представял. И през целия си живот винаги казвам: „Благодаря Ти, Боже мой!“. Понякога го казвам по сто пъти на ден, точно както правеше любимата ми баба. И сега изпитвам нуждата да кажа: „Благодаря Ти, Боже мой! Благодаря Ти, Боже мой!“.
Мъри Салем, американски актьор и сценограф.
източник: ΙΝΑΚ
превод от гръцки: Асен Андонов