Начало / Интереси / беседи / Най-добрата проповед

Най-добрата проповед


Ще ви разкажа една история. Веднъж, преди много години, в единадесет часа вечерта ми позвъни нашият митрополит и ми каза: „Отче, надявам се, че не съм Ви събудил?“
Разбира се, че ме беше събудил. И продължи нататък: „Позвъниха ми от болницата. Трябва веднага да отидете там и да причастите един умиращ.“
Аз се приготвих, качих се на метрото и се отправих към Бронкс, който се намира приблизително на двадесет километра от нашия манастир. Пристигнах в болницата, дадох на един умиращ Светите Дарове и когато отново се качих на метрото, беше вече един часа след полунощ. Много дълго чаках, а когато влакът дойде, във вагона нямаше никой. Бронкс е много беден и опасен район. След няколко спирки влезе някакъв човек, застана в другия край на вагона и започна втренчено да ме разглежда. Имаше вид на опасен човек и когато вратите се затвориха и вагонът се задвижи, той започна да се приближава към моята страна. Първата ми мисъл беше: „Ето, моят час дойде.“ Мъжът се приближи, наведе се над мен и проговори:
– Кой си ти?  Защо си облечен така?
  Отговорих му, че съм свещеник.
– Какъв свещеник? – продължи той.
– Православен – отговорих аз.
Носех със себе си чанта, в която имаше епитрахил, требник и всичко, което ми беше необходимо за служба. Кимайки към чантата, човекът ме попита:
– А какво има в тази чанта?
– Това, за което си мислиш – отвърнах аз.
– Тоест?
– Празна е.
Мъжът се засмя и каза:
– Не се ли боиш от мен?
– Не, не се боя.
Той седна и започна да ми разказва:
– Знаеш ли, някога бях католик, но във всички тези неща вече не вярвам.
– В какви неща? – попитах го аз.
– Един свещеник ни разказваше, че може да промени хляба и виното в Тяло и Кръв. Ти наистина ли вярваш в това? – отвърна той.
– Разбира се, че вярвам – отговорих.
– Тогава твоите енориаши не вярват в това.
– Разбира се, че вярват!
А той ме погледна и каза:
– Те никога ли не се прибират вкъщи?
 Но аз не разбрах въпроса му.
– Какъв си ти? Разбира се, че си отиват вкъщи!
Човекът махна с ръка, хвърли ми насмешлив поглед и каза уверено:
– Не, те не вярват в това. Ако аз вярвах, че Иисус Христос, Сам, е бил на този олтар, в тази църква, аз никога не бих се върнал вкъщи. Защо ми е изобщо да ходя някъде? И те не вярват, и ти, отче, също не вярваш.
Това беше една от най-хубавите проповеди, които някога бях слушал. И аз сега ви казвам, сестри мои: вие не вярвате, че Христос е тук. Вие не вярвате, че Той е в нас, че Той е във вашата сестра, иначе вие никога няма да сте такива, каквито сте сега. Защото точно вие, а не някакви други хора там, на улицата, се отричате от Христа. Със самия свой живот вие говорите един на друг и на всички хора: Той не съществува. Христос каза: “ който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.“ /Мат. 10:33/ Не говори ли земята под нозете ни? Кога ще се променим? Какво чакатемълния от небето ли? Веднъж казах това на проповед, и внезапно мълния наистина удари църквата… И досега никой от хората, които бяха в храма, не е забравил това, което казах тогава. Жалко, че не мога, макар и понякога, да повторя тази проповед… Жалко, че не може това пак да се повтори…

 

Схиархимандрит Йоан Пар
 
Превод от руски: Ренета Трифонова
Източник: smisl-zhizni.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Покаянието и молитвата – св. Паисий Светогорец

Св. Паисий отдава на покаянието и непрестанната молитва най-голямо значение в духовната борба.  Именно чрез ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *