Публикуваме откъс от запис на интервюто на игумена на светата обител Симонопетра архим. Елисей, което е дал за главния редактор на Пембтусия – г-н Николай Койос.
Николай Койос – Отче, вие предстоите духовно тук в киновията Симонопетра от много години и бихме искали да ни кажете някои неща от опита Ви като духовник. В крайна сметка какво е необходимо, каква е същината на нещата, от които човек има нужда, за да води духовен живот? И различават ли се изискванията за духовен живот днес от тези от по-старите времена? Това е нещо, което тревожи мнозина.
архим. Елисей – Разбира се не съществува рецепта за духовен живот.
Според мен човек трябва да си изясни ясно две неща. Първото е, че трябва да поиска духовен живот, т.е. човекът, вярващият, монахът, и имайте предвид, че няма разлика между мирянина и монаха по отношение на желанието, стремежа към духовен живот, както казваме, тъй като всеки човек има заложен стремежа за обръщане към Бога. Това е факт и не се отрича от никого. Първото нещо е това, но има и един друг полюс – Този, Който дава духовния живот, т.е. – Бог. Един търси, другият дава. Следователно духовният живот е един дар за човека от Самия Бог. Това има огромно значение, за да си изясни човекът вътре в себе си към какво се стреми в духовния живот.
Духовният живот е живот на духа, това, което ни дава Светият Дух. Освен това е достатъчно известно и библейски, и светоотечески, че животът е благодат, радост, благословение, един дар, който се дава на човека, подарък – също подарък е и нашето спасение. И поради това не бива човек да се обърква и да търси неща, които никога не ще постигне. В крайна сметка какво търси Бог от човека? Търси усилието му. Бориш се? „Благата със страдание се постигат“, казва древната поговорка. Бориш се? Бог ще ти дари духовен живот. Колко се бориш? Колкото можеш. Не съществува някакъв кодекс, не съществува например метод, с който ще кажеш: абе знаеш ли, ако правиш това, имаш духовен живот. Може да нямаш нищо и да имаш духовен живот, например смирен си, защото си наследил от родителите си чисто сърце. А борбата? Борбата е в това да задържиш сърцето си чисто. Това е твоето усилие. Един се бори, втори се подвизава и се бори, понеже или го умее, или има нужда да се бори срещу страстите си и поради греховете си.
И следователно онова, което търси, както казва старецът Емилиан, като това не са мои собствени думи, а е нещо преживяно; старецът казва – за да започнеш духовен живот, необходимо е да осъзнаеш, че си грешник. Но как го разбираш? И това още не можеш да го проумееш! Казваш, че си грешник, но не го чувстваш! Какво можеш да почувстваш? Борбата! Например Църквата си има канони. И защо ги има? За да ти помогне. Казва ти: ходи на църква. Днес си е усилие да отидеш на църква в неделя. Ако това усилие го възприемеш вътрешно, разбираш, че това търси Бог от тебе. И не е необходимо да казваш, „ще следвам определен метод за водене на духовен живот“. Духовният живот е едно разнообразие на благодат Божия и се дава на всеки, който се бори със смирено и простичко сърце, без да разчита, че на всяка цена в замяна на борбата си ще получи именно този духовен живот. Ще е духовният живот, от който има нужда, който е по силите му, който го възприема.
Защото апостол Павел казва: стремете се, желайте даровете и по-големите дарове. Защо казва, стремете се към тях и към по-големите, т.е., не говори за всички? Едно нещо е това, друго онова, по-голямото е любовта. За да придобиеш тази любов обаче, трябва да дадеш всичко от себе си. Бог е близо до теб и дава според желанието ти, според усилието ти, според възможностите ти, доколкото можеш да издържиш – казва ти „чедо мое, нямаш нужда от повече, нито дух, нито нещо друго, понеже ще литнеш прекалено високо и или няма да имаш полза там, или пък ще паднеш от там. Сега това ще направим“. Поради това нека го изясним и да го опростим за хората – има го и този, който търси, и Tози, който дава. Бог е притежателят на съкровищата. Ние какво правим? Борим се! С кръв и пот на челото. Бог вижда това и ни подготвя за духовен живот и за Царството.
Следва продължение…
Превод: Асен Андонов
Източник: www.pemptousia.gr