Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Спомняте ли си онзи момент от Евангелието, в който се разказва как до Христос седяло едно дете, в краката Му. Тогава той го прегърнал и казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“
Според църковното предание, това дете било св. Игнатий Богоносец, който по-късно бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете. Нарекли го Богоносец, защото той самият наричал така себе си. На иконата със своя образ св. Игнатий е изобразен прав, с два лъва от двете си страни, които разкъсват тялото му. Срещала съм и тълкувание на образния език на тази икона, в която двата лъва, които се хвърлят върху св. Игнатий са нашите страсти, които разкъсват плътта ни…
Св. Игнатий бил наречен от християните богоносец, защото учил и проповядва как да носим Бога в себе си и как сами да станем богоносци и христоносци.
Да носиш Бог в сърцето си е много трудно, дори невъзможно. Човешкото сърце е толкова малко, а Бог е неизмерим, необятен и безкраен. И ако това сърце е пълно със страсти, Бог не може да се посели, а стои пред него и чака… Чака да си спомним за Него. Казват, че когато човек се моли, сърцето му става толкова голямо, че може Сам Бог да влезе и да се помести в него. Каквито и душевни „лъвове“ да го нападат, той може с молитвата сам да устои и да ги изгони, като пусне Бог вътре.
Веднъж по време на заниманията в часовете по „Религия”, едно дете ме попита с нескрито любопитство: „А ти какъв подарък ще поискаш от дядо Коледа?“ „Ще поискам да ми даде добро сърце“ – отвърнах аз. „Но защо ти е такъв подарък?“- попита учудено детето. „Ако ми даде добро сърце – отвърнах, нищо друго не ми е нужно, защото Бог ще влезе в него и ще живее там. А който има Бог в сърцето си, той всичко има и други подаръци не са му нужни…“
Дали детето ме разбра, не знам, но замълча и се замисли как може Бог да влезе в едно сърце… Нали е необятен, Той е навсякъде, едновременно по всички краища на света, как ще влезе и ще живее в едно сърце? Особено, ако е пълно с духовна нечистота… И ето, че човешкото сърце понякога може да бъде толкова малко, но единственият начин Бог да влезе в него е да попречим на нашите страсти, които подобно на „лъвовете“, разкъсали тялото на св. Игнатий, да разкъсват и нашето сърце. А лекарството е нашата молитва. Тя е мостът, по който влиза Бог и го изпълва с любов и топлина. И понеже Бог е необятен, то също става необятно…
В Стария Завет, в книга Притчи, срещаме една препоръка на мъдрия Соломон: „Сине мой, дай сърцето си на мене, и очите ти нека внимават в моите пътища“. И св. Игнатий постъпил по съвета на мъдрия…
– Богоносец е този – казал той на своя мъчител, – който носи Христа в душата си.
Бого-носейки, да носим Христос в себе си, и не само Него, но и един другиго да се носим към Царството Небесно, защото какво ще е раят без приятелите, роднините и любимите ни хора…
Автор: Ренета Трифонова
