Начало / Коментар / Кому беше нужно това?

Кому беше нужно това?

В понеделник 7 декември Св. Синод и лично патриарх Неофит ще защитават собствеността на храм “Александър Невски” във Върховния административен съд.
Причината за този акт е жалбата, подадена от историко-културното дужество „Будител“ относно собствеността на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. По този начин Светият Синод  демонстрира безпрецедентна реакция срещу съдебния иск, внесен в съда. В понеделник патриарх Неофит лично ще присъства на заседание по делото.

До миналата есен, Патриаршеската катедрала беше без стопанин години наред, докато на 8 октомври 2014-та на тържествена церемония премиерът Георги Близнашки връчи нейния акт за собственост и така Българската православна църква получи своя храм.
Представители на културно-историческо дружество “Будител” обаче обжалват решението на Министерския съвет и Върховният административен съд стартира дело, което е  насрочено за 7 декември т.г.
Светият синод решава и то в пълен състав Българският патриарх и епархийските митрополити да присъстват на заседанието в понеделник от 9,00 часа. Преди да се реши съдбата на храма ще бъде отслужен молебен с призив клира и миряните да вземат молитвено участие и заедно всички да изпросим от Бога помощ за запазването на храма като собственост на Българската патриаршия.
Камбаните във всички столични храмове ще зазвънят тревожно със започването на съдебното заседание и ще бият от 9.00 до 9.30 ч.
   На вашето внимание даваме една кратка справка за културно-историческо дружество „Будител“, това е техният сайт, можете да видите кои са членовете му.  (виж тук)
Преди четири години, членове на същото това дружество се бяха обявили против канонизирането на баташките новомъченици и превръщането на църквата в Батак, в действащ храм, в който да бъде отслужвана св. Литургия всяка година в деня на тяхното прославяне. Кръгът „Будител“, все още продължава да се противопоставя на канонизираните вече мъченици и досега в лицето на техния активен член Страхил Керелов, учител по български и руски език в Батак, който пише: „Историята няма нищо общо с Библията. Разликата между тях е космическа.“ и използвайки трибуните на вестниците „Десант“ и „Атака“, продължава в патриотарски дух: „Баташките въстаници са реални исторически лица, а не митични същества от библейски разкази. Канонизирането им е неканонично и е истинска наглост, каквато няма аналог в световните истории и религии. То е срам и позор за България и за великата епопея, която историческата мисъл определя като връхна точка в националноосвободителните борби, а не на християнското мисионерство. Историята трябва да се пази от всякакви посегателства независимо от техния пост и сан, защото потомството ще ни съди„ (виж тук). Оказва се, че според тези „будители“ канонизирането на убити за вярата християни е срам и позор… И по-нататък: „След последните двадесет и пет години мъдро и умно демократично управление, от цветущо село, обявено през 1964 г. за град, Батак преживява агонията на селище със затихващи функции, които напомнят далечната 1876 г. Предприятията бяха заменени с шест нови параклиса, където батачани да се молят за работни места и благоденствие. За тази цел ще им помага и един висок кръст, който стърчи на Калино бърдо и се опитва да засенчи монолитната фигура на Свободата, зорко пазена от въстаниците и техните внуци.
Този мрачен, сух и самодостатъчен патриотарски дух, който доскоро лъхаше от цялата ни подменена история тук пак продължава да се използва, когато е нужно. Преди години беше използван в полза на партията за обезличаване на Църквата, а днес – срещу самата Църква. Първия път беше на мушката митрополит Николай, тъй като гр. Батак е в Пловдивска епархия, а този път под прицела са всичките митрополити, целия Св. Синод и всички християни, защото Патриаршеската катедрала е на всички, тя е на цялата Църква, на целия Христолюбов народ. Отмина вече безвъзвратно времето, когато едни храмове се рушаха, а други се превръщаха в паметници на културата само, за да няма в тях богослужение и молитва и да не напомнят на хората,  че са една общност, че Църквата е жива… Аз се надявам и вярвам, че с Божия помощ ще успеем да преодолеем това изпитание, но още се питам: „Кому беше нужно това?“
На комунистите, които явно е, че и днес се лютят на Църквата? На „патриотите“, които използват думата България под път и над път? Или пък на атеистичните, но окултни среди от времето на Людмила Живкова, които и днес все още изливат словесна помия против Христос и църквата?
Автор: Ренета Трифонова

За Ангел Карадаков

Виж още

Ловчанският митрополит Гавриил: Нищо политическо няма в решението ни за Македонската църква

Пред БНР Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил обясни, че решението на Светия Синод на БПЦ да признае ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *