Начало / Коментар / Храмът, барикадите и народната любов

Храмът, барикадите и народната любов

Да отидеш до храма и да се почувстваш като престъпник – това никога не ми се беше случвало, но трябва да ви кажа, че чувството е повече от брутално. Да, бруталност е точната дума, защото това изпитаха днес повече от 300 души, които имаха неблагоразумието да дойдат до патриаршеската катедрала, за да видят височайшия гост. На него явно му е била необходима мобилизацията на вътрешното министрество, за да го пази. От кого – това е друг въпрос, който не смятам да засягам, той си знае…

Храмът беше буквално барикадиран. Отвън беше заграден с полицейски ленти, а вътре – от специални части на службата ни по охрана – пропускателен режим. Всички хора се  оглеждаха подозрително, сякаш не са отишли в храма на богослужение, а в казарма. Служителите ни гледаха лошо, не ни поздравяваха дори. Поздравих с „Честит празник!” една от служителките, но отговор не последва, може би, за да не се разсейва госпожата…
Добрах се някак до храма и влязох вътре, но там пък имаше втора бариера, през която пускаха само „помазаните“ или „специалните“ – с какво са специални, още се спори по темата, но на всички направи впечатление, че  пускаха свободно бивши комунисти и агенти на ДС… А християните – онези 300 души, дошли за службата, останаха зад бариерата, за да следят от далече представлението…, да, представление,  защото Литургията е друго нещо – тя е народно служение. В нея клир и народ заедно измолват благодатта Божия, която да слезе над св. Дарове и да ги претвори в Тяло и Кръв Христови… Затова пък БАН-новци дори не станаха по време на четенето на св. Евангелие… Всъщност станаха след подканяне от страна на един от дяконите…
Ако се питате дали е имало причастници – нямаше, защото никой не бе допуснат нито до центъра на храма, нито до Св. Чаша. Масово хората вътре се възмущаваха, масово негодуваха и съжаляваха, че са дошли… Съжалих и аз.
На днешния ден освен Св. Архистратизи в календара на БПЦ се отбелязва и паметта на един виден български митрополит – Борис Неврокопски, който вече 67 години е при Бога, убит от свещеник, поддал се на богоборческата власт. Когато видях загражденията, охраната и мерките за сигурност, се сетих за този митрополит, защото той нямаше охрана и бе убит…да,  нямаше охрана, но сега е мъченик, светец и е при Бога.
А тези, които се пазят от народната любов повече приличат на политици, отколкото на духовници, да не говорим пък за  епископи, защото епископът е „пазител“ на Истината. От кого  се пази тогава? Винаги, когато съм чел за епископското служение в мен е оставало впечатлението, че епископите са истински пастири, които са готови да отдадат душата си за паството. Представете си само – да отдадеш именно душата си, която е много по-скъпа от тялото! Не се ли превърщат тогава тези пастири в наемници, страхувайки се от хората, които не са дошли да ги убиват, а да им искат благословение…
За митрополит Борис малко се говори, защото сигурно не е удобен. Изобличава дори и след смъртта си… след трагичната си смърт, понеже не е бил пазен…от народната любов.
В деня на архистратизите и небесните войни нека се замислим до къде е доведена църквата, колко се е политизирала и до кога в Патриаршеската катедрала християните няма да бъдат допускани до участие в богослужението, а ще бъдат третирани като натрапници и престъпници, като неплатили си билета за рая… зрители. 
 
Автор: Ангел Карадаков
DSC_0557 DSC_0578

За Ангел Карадаков

Виж още

Каноните като извор за тайнството Покаяние

Основна и важна стъпка в спасителния път на всеки християнин е искреното покаяние, което е ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *