Начало / Коментар / Забавно ли е да танцуваш с дявола?

Забавно ли е да танцуваш с дявола?

За пореден път се налага да размишляваме върху това какво предстои в нощта срещу 1 ноември. Повярвайте ми не исках да го правя. Казано е вече каквото има да се каже. Ама съвест… какво да се прави. Та ето и аз ще се включа. 
Не мога да повярвам, че някои хора са стигнали до това положение да копират чужди „празници” и традиции, без да мислят, без да осъзнават, без да искат да разберат, че това е поредното гибелно „забавление”. Да потанцуваме с дявола звучи забавно на някои, но всъщност те нямат никаква представа, че въобще няма да издържат на ритъма му. Това просто не е филм и нищо не наужким. Няма да издържат, защото всъщност са сами с него. Който е сам с дявола и е без Бога, реално вече е на сатаната. Сами са, защото те са избрали самотата с лукавия, а не уединението в Бога. Да си сам с дявола, но усмихнат, вече не е гранично състояние – това просто си е духовна лудост. Не душевна, а духовна.

Да си душевно болен е проблем, обаче ако си духовно болен – проблемът е още по-сериозен, защото неосъзнато засяга и теб, и всички около теб. Духовно болни има много и слава Богу мнозина от тях желаят да се излекуват, когато осъзнаят проблема си, но има и такива, които предпочитат да заразят и тези около тях, макар че дори не го разбират. Проблемът е именно в неразбирането на проблема. Отново иде реч за духовната слепота. 
Какво става с празника на българските будители? Май остава някъде в нищото. Ако те знаеха какво ще предстои, дали щяха да искат да си правят труда да ни пробуждат? Щяха да искат, защото и тогава сме били заспали. Ако тогава сме били просто заспали, то сега сме сякаш в будна духовна кома. Като сънливци сме! Пробуждаме се за малко, прозавяме се едно хубаво, виждаме, че е ден и решаваме пак да заспим. Духовният сън ще доведе до успиване, когато приближи Царят на Божието Царство, а това ще е фатално. Просто ще Го проспим. После какво ще кажем за наше оправдание? Мълчание! Сън! Да, ама не! Сън тогава няма да има. Който спал – спал! Проспал си е шанса за спасение, проспал си е времето за размишления. Може би дори го е протанцувал този шанс.
Някои решиха да копират чуждите традиции, на далечни на нас по мислене народи като потъкваме истинските празници, които са духовно богати и водят наистина по пътя на спасението. Защо не преоблечем децата ни като будители? Защо не ги накараме да научат нещо, което е полезно? Може би тогава някои НПО ще се самосезират и ще ни кажат колко много тормозим малките. Ще ни дърпат ушите, защото желаем да бъдем духовни, а не просто повърхностно душевни. 
Човекът все повече желае да сдаде без бой първенствуващото си място в природата. Бог ни е дал да владеем над всички твари, но хората от векове предпочитат да се кланят на същите тези твари. Това с кланянето вече прераства и в уподобяване на животните, а не на богоуподобяване. Ако някой нарече в подходящите страни жена си „крава”, веднага може и да му дадат президентския апартамент в хотела. Ако някой каже, обаче, че е християнин, вече ще започнат да го гледат подозрително. Ето, че някои се кланят не на животните, а на самия сатана. Кланят се с усмивка, с душевна радост, защото до духовна няма как да стигнат. Кланят се, защото си въобразяват, че някой ще им каже „Браво! Ти си модерен човек! Може и визите да паднат заради теб!”. Кланят и усърдно учат децата си да се кланят с празни усмивки. Хубаво би било, ако научат децата си да се поклонят и на Бога. Тогава усмивката не само няма да е празна гримаса на лицето, а изпълнена и отобразена духовна радост.
Не искам да попитам какво ще стане, ако пожелаем да празнуваме светите безсребърници Козма и Дамян на 1 ноември. Някои ще попитат директно като онази жена от „Господари на ефира” – „Ко?! Ко рьечи?!” Ми нищо не рекох, а само си разсъждавам в писмен вид. Дано те се помолят за нас пред Божия престол, въпреки, че не всеки би се сетил да се помоли на тях в деня на тяхното празнуване.
 
Автор: Свещеник Стефан Паликаров

За Ангел Карадаков

Виж още

Ловчанският митрополит Гавриил: Нищо политическо няма в решението ни за Македонската църква

Пред БНР Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил обясни, че решението на Светия Синод на БПЦ да признае ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *