Начало / Коментар / Нашият волен „православен“

Нашият волен „православен“

Волен е „православен“, Волен „защитава“ Православието! „Не знам друг политик да изповядва Христа по този начин!“- написа вчера един приятел във Facebook като коментар под статия с новината, че Сидеров е скъсал бюлетината за референдума. Ама разбира се, как не! Никой друг политик не се е излагал досега по този начин и никой друг политик не е показвал толкова агресия и такова нагледно разминаване между думи и дела. Ако това се нарича изповядване на вярата, разбира се…

Църквата отдавна се използва за параван от много политически сили, затова и днес образът й е поизхабен. Политиците постоянно се кичат с нея като с брошка, която захвърлят веднага, щом тя вече не им трябва. Много млади хора повярваха на Воленовата „Атака“, тъй като в публичното си говорене тя постоянно подхвърляше Православието като дъвка и  заедно с много други дъвки наду един огромен балон, за съжаление подкрепян от вярващи хора, че и от свещеници. Русия и Православието бяха техните основни опорни точки, заради които много шарани налапаха въдицата. Не знам дали още му вярват, но след снощния бой в НАТФИЗ, след снощния фарс пред студентите, се надявам повече да няма такива, които да не са разбрали, че Волен и „Атака“ не са равни на Православие, защото християнинът не се разминава в думите и делата си. „Този, който проповядва християнство трябва да следва Христовия мир, а не да дерибейства из университетите!“ – възмути се друг приятел в социалната мрежа. И след като Волен толкова държеше да „постигне удар“, огромният надут балон отиде в небитието. С атака ли, без атака ли, как…, но отиде, спука се, замина…
Волен ще си отиде, но Православието и Църквата ще останат. Ще посрещнат и изпратят  още много такива волни „православни“, които да злоупотребят с тях и ще има още много лапнишарани, които да подкрепят партии, подхвърлящи християнството из политическата си паст. Християнинът трябва да има активна гражданска позиция и съвест, която да подкрепя тези, които са най-близо до нея, трябва да гласува, да се включва в политическия живот на страната си, защото той е част от света, в който живеем. Но трябва и да може с разума си да не минава онази тънка граница, която да превърне вярата му в заложник на чужди интереси. Да умее да си признае, че може да е сбъркал и да се откаже навреме. За да не превърнат съвестта му в малка брънка, върху която да изградят следващите опорни точки на някой друг политически балон… 
 
Автор: Ренета Трифонова 

За Ангел Карадаков

Виж още

Живите камъни

През последните месеци, когато управляващата сглобка започна да се разглобява, интензивно се заговори за държавните ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *