Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Волен е „православен“, Волен „защитава“ Православието! „Не знам друг политик да изповядва Христа по този начин!“- написа вчера един приятел във Facebook като коментар под статия с новината, че Сидеров е скъсал бюлетината за референдума. Ама разбира се, как не! Никой друг политик не се е излагал досега по този начин и никой друг политик не е показвал толкова агресия и такова нагледно разминаване между думи и дела. Ако това се нарича изповядване на вярата, разбира се…
Църквата отдавна се използва за параван от много политически сили, затова и днес образът й е поизхабен. Политиците постоянно се кичат с нея като с брошка, която захвърлят веднага, щом тя вече не им трябва. Много млади хора повярваха на Воленовата „Атака“, тъй като в публичното си говорене тя постоянно подхвърляше Православието като дъвка и заедно с много други дъвки наду един огромен балон, за съжаление подкрепян от вярващи хора, че и от свещеници. Русия и Православието бяха техните основни опорни точки, заради които много шарани налапаха въдицата. Не знам дали още му вярват, но след снощния бой в НАТФИЗ, след снощния фарс пред студентите, се надявам повече да няма такива, които да не са разбрали, че Волен и „Атака“ не са равни на Православие, защото християнинът не се разминава в думите и делата си. „Този, който проповядва християнство трябва да следва Христовия мир, а не да дерибейства из университетите!“ – възмути се друг приятел в социалната мрежа. И след като Волен толкова държеше да „постигне удар“, огромният надут балон отиде в небитието. С атака ли, без атака ли, как…, но отиде, спука се, замина…
Волен ще си отиде, но Православието и Църквата ще останат. Ще посрещнат и изпратят още много такива волни „православни“, които да злоупотребят с тях и ще има още много лапнишарани, които да подкрепят партии, подхвърлящи християнството из политическата си паст. Християнинът трябва да има активна гражданска позиция и съвест, която да подкрепя тези, които са най-близо до нея, трябва да гласува, да се включва в политическия живот на страната си, защото той е част от света, в който живеем. Но трябва и да може с разума си да не минава онази тънка граница, която да превърне вярата му в заложник на чужди интереси. Да умее да си признае, че може да е сбъркал и да се откаже навреме. За да не превърнат съвестта му в малка брънка, върху която да изградят следващите опорни точки на някой друг политически балон…
Автор: Ренета Трифонова
