Днес за първи път в Пловдивска епархия бе отслужена Якова Св. Литургия. Древното последование бе възглавено от Знеполския епископ Арсений, Викарий на Пловдивския митрополит в митрополитската църква „Св. Вмца Марина“, с благословението на Пловдивския митрополит Николай. В св. Литургия се включиха свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовните надзорници свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев, както и митрополитските дякони Младен Добрев и Ангел Ангелов. Древните литургични песнопения бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. апостол Ерм“ с диригент Протопсалт Георги Радев. В края на Евхаристията мнозина християни пристъпиха и се причастиха по древния чин с Тялото и Кръвта Христови, които за разлика от Златоустовата, Василиевата и Преждеосвещена литургия се дават отделно -християните първо взимат Тялото Христово, а след това Кръвта Христова.


Последованието на Яковата литургия многократно е извършвана и във Видинска епархия от Белоградчишкия епископ Поликарп. Дали извършването на това последование ще стане традиция и в Пловдивска епархия предстои да видим, но възраждането на литургическия живот в България става все по-осезаемо.
Любопитно:
Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней – 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).
Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.
Светата Литургия на св. апостол Яков е класическият литургичен чин на Йерусалимската църква. До нас са достигнали голям брой нейни редакции, в основата на които лежат гръцката и много ранната сирийска редакции.
Исторически сведения за този литургичен чин откриваме в един древен трактат „За преданието на Божествената Литургия” на Цариградския патриарх св. Прокъл от V век, в който той говори, че апостол Яков „оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената Литургия”.
Безспорно най-авторитетното свидетелство за Литургията на св. апостол Яков са текстовете и правилата от Пето-Шестия вселенски събор от 692 г.
Най-древният ръкопис на текста, запазен във Ватиканската библиотека под № 2282, датира почти от времето на Шестия вселенски събор, VІІ-VІІІ в.
Първото печатно издание на текста на Литургията на св. апостол Яков в България е направено от Левкийският епископ Партений. Първият превод датира от 1939 г. от немски на църковно-славянски език и това е текстът на цялото последование.
Литургията на св. Яков, брат Господен, по традиция се служи в България два пъти в годината:
– на 23 октомври – денят, в който се отбелязва паметта на светия апостол;
– в Неделята на светите Праотци по време на Рождественския пост.
Снимки: Неделян Нешев, Пловдивска митрополия