Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Животът на Св. Йоан Рилски е пример за живот, който живот ни с крачка встрани не се отклонява от Божията пътека. И дори при не задълбочено вглеждане в живота му е видно, че целия той е изпълнен с мир. Живот, ръководен както от старозаветния пророк, който казва, че по-голям мир от мира на Бога няма, тъй и от смиреното служение към Господ Иисус Христос. Затова и ни завещава: „Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си.”.
Старозаветният псалмописец казва за човека къде е волята му, къде да бъдат делата му: „В закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!” (Пс.1:2). Точно както е постъпвал през целия си земен живот Св. Йоан Рилски, Чудотворец! Без да отстъпва и на йота от това. Съветва ни в ръцете ни да има работа, но в устата ни постоянно да бъде молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.”
Колко е бил постоянен той в молитвата си! Дотолкова, че това е равносилно на чудо – неговите дела, просияли през времето и достигнали те до нас… А в тях няма нищо скрито, тъй щото с цялото си сърце Св. Йоан Рилски е бил обърнат – като лице в лице – към Господа. И Господ никога не го изоставил!
Всеки един ден от животът му е пример за нас. А в живота на светеца ярко се откроява моментът, когато владетелят разбрал за него. Когато царят чул за светеца и чудесата, които се случват там, в пустинята… му изпратил дарове, злато. Но всичко това било върнато обратно по пратениците – откъдето е дошло. Било отказано – заради Господа. Светъл пример, зад който ясно прозират думите Господни: „Не можете да служите на Бога и на мамона.” (Мат.6:24).
Още когато с първите си крачки светият мъж навлязъл в безлюдната от човеци земя проличало, че животът му е необикновен. Около му всичко било страшно и голо. Страшно – защото било някак си сякаш извън света. Голо – тъй щото нямало нито храна, нито покрив. Но самият той – рилският светец – не се уплашил, защото небето му било покрив, земята – постеля, а тревите – храна. Всичко това задоволявало обилно всичките му нужди, всяка потребност, тъй щото то идвало от милостивия Бог. Който Сам казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.” (Лук.4:4). Светият отец отлично знаел това и поради вярата си в Христа Спасителя не изпитал страх от безлюдността на пустинната земя всред която се заселил, за да просияе в Бога.
Той – обикновеният човек – е могъл всячески да следва Господа, виждайки преходността на света и поради това – с още по-голямо усърдие да се придържа у Бога. Ние… ние не сме по-малко човеци от него. Имаме същите желания, страсти, трепети… каквито са бушували в душата на пустиножителя. Но! Тъй като животът ни е живот в света, използваме света като оправдание на слабостите си. Извиняваме се с него. Когато отиваме в храма… да се помолим… забравяме, че храмът е преди всичко молитвен дом. Уединено място… И още службата дори не е приключила вече вадим мобилните си телефони и започваме да уреждаме срещите си за по-нататък в деня. С едно такова нетърпение, нетърпящо възражение. Нетърпящо забележка. А това, че така съвсем изоставяме и забравяме словата от Завета на Рилския светец изобщо не ни притеснява! Просто защото, когато не знаем за нещо, то не важи за нас! Което е много по-страшно, отколкото била пустинята, където живеел светеца. Тъй щото самите ние сме пустиня. Пусти. Без светлина, храна и вода в живота си. И какво като Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.” (Йоан.6:35)? Какво от това?! Не можем с тихо смирение и търпение да изчакаме края на богослужението, както остава за по-голям период от време или пък да помним думите на чествания днес светец, който казва: „Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие…” Едно страшно завещание, чието изпълнение е толкова трудно, че чак граничи с невъзможното! И то наистина е такова, защото в много от делата ни на първо място стои не Господ, а целта, която сме си поставили, и още повече – наградата от нея! Тук нямат въздействие думите: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда.” (Мат.6:33). Но със собственият си пример Св. Йоан ни показва точно обратното…
Св. Ап. и Евангелист Йоан казва: „Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги.” (Йоан.21:25). По същият начин говори и Св. Йоан Рилски: „Още много имах да ви говоря,… но не е възможно всичко да се напише.” Едно от най-важните неща, обаче, е толкова ясно казано, че чак боли! Тези слова отекват през вековете, ако искате – и през цялото време, от момента, в който са изречени, до ден-днешен. И това са словата на светеца Йоан Рилски: „Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята…”, а преди изцяло да предаде себе си в тишина и безмълвие моли нас: „А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята.”
Като отклик на тези негови думи, единственото, което НИЕ можем да сторим, е смирено да промълвим: „твоето житие бе равноангелно, преподобни; пребивавал в молитви, пост и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.”
Автор: Христо Димитров
