Начало / Интервюта / Протойерей Владимир Агриков: „Всички наши беди са от неумението да се изслушваме“

Протойерей Владимир Агриков: „Всички наши беди са от неумението да се изслушваме“

Протойерей Владимир Агриков, настоятел на храма Благовещение на Пресвета Богородица в Тайнинское, ни разказва за послушанието и духовничеството:
„Моят изповедник е архимандрит Тихон (Агриков)“
Моят изповедник е погребан в храма ми. Той почина през 2000 година. Братът на моя баща е архимандрит Тихон, в схима – Пантелеймон. Постъпих в Московската духовна семинария през 1957-aгодина. Много обичах да се уча. Завърших семинарията, академията, тригодишна духовна докторантура, но винаги се вслушвах в своя изповедник. Той също ме съветваше и да участвам във всички кръжоци, които съществуваха – във всички тези кръжоци аз и участвах.

Имаше кръжок по цигулка – аз свирих на цигулка. А имаше и кръжоци по пиано, английски език, иконопис и регентство. Най-много ме влечеше регентството, аз бях регент сред тесен кръг в академията и след това ми връчиха удостоверение, че мога да ръководя хора.

Но всичко това ми харесваше. Цялото обучение в духовен аспект много ми харесваше. Учех се с голямо вътрешно удовлетворение. Единадесет години изучавах богословие и така го заобичах, че сега участвам в Богослужебната комисия на Московската епархия с благословението на митрополит Ювеналий. Тази комисия заседава в Сергиев Посад, ние сме няколко човека. Това много ми харесва, ние редактираме църковни служби.

А на моята съпруга това не и се харесва много, тя казва: „Какво там можеш да кажеш, че е хубаво?“
Понякога не ме пуска на тази комисия и съм принуден да и се подчиня, за да няма семеен скандал. А така искам да съм на тази комисия.
Но що се касае до изповедника ми – аз го слушах за всичко. Той беше преподавател в семинарията и академията, следеше за моето образование. Той казваше: “ Така. Ти нещо „тройчици“. И аз веднага се стягах, за да получа четворки. Но любовта ми към ученето беше просто необикновена.
          Вече завършвах академията, когато настъпи време да приема сана, а за това трябваше да се оженя. Нямах никакви момичета и изповедникът ми казваше така: „Първо се учи, а булка ще ти изпрати Св. преподобни Сергий.“
          Хареса ми едно момиче. Отидох при отец Тихон и му казах: „Е, отче, на мен това момиче ми се харесва.“ А той отговори: „Вяра? Не, тя не ти подхожда, тя няма да ти прилегне.“ И аз го послушах и не се ожених за нея. А той беше изповедник, знаеше всички момичета. След това заведох при него бъдещата си жена. Той каза: „Е, ето тази ти приляга, поговори с нея.“ Поговорих с нея и нашият брак се осъществи. Живеем заедно 52 години, родиха ни се три деца. Ние ги отгледахме. Всички те получиха висше образование, всички са доктори. Стараех се и се старая да слушам жена си. Дори и понякога това да не ми се харесва, но аз никога не настоявам.
На 76 години съм. Вече аз самият съм изповедник за тези, които идват при мен. И съм принуден да кажа, че при много от нас отсъства пълно послушание, а за мен това е много голямо изпитание. Много се разстройвам от това, защото виждам, че техният живот се стича неправилно.
Ето, днес едно момиче, което израсна пред очите ми – избрала си момче и го доведе при мен. Аз погледнах: тя го превъзхожда по развитие и няма да бъде доволна в живота си. Аз и ѝ казах: „Няма да бъдеш доволна от избора си, ще се разочароваш – и него ще направиш нещастен, и себе си“. Тя заплака. Стои и плаче. Или тя вече го обича? А аз го гледам и виждам, че просто не ѝ подхожда. Казах на момичето: „Потърси още!“. Тя завърши юридическия институт, а той е ограничен човек, необразован. На нея ѝ е нужен развит мъж.
„Духовното ръководство – това не е никакво управление, а мъка.“
Вие разбирате, че духовното ръководство не е никакво управление, а мъка? Защото виждаш съдбите на хората, знаеш докъде може да доведе техният избор и нищо не можеш да поправиш. Ето в това е трудността на духовничеството.
В Псково-Печорския манастир е архимандрит Адриан. Около него се движело едно момиче, ниско на ръст, непривлекателно и каза (аз просто чух това): „Искам да се омъжа!“ А отчето и каза: „Не трябва да се омъжваш! Мъжът ти няма да те цени!“. А тя много искаше. И роди дете. А след това видях, че с това дете върви подир отец Адриан. Тоест не ѝ се получи със семейството и тя отново се върна със своите скърби при свещеника, въпреки че той я предупреди и каза, че няма да и се нареди животът. Тя не го послуша.
„В днешно време изповедниците са малко, защото всички хора станаха своеволни“.
Затова сега изповедниците са малко, разбира се. И защо малко – защото всички хора станаха своеволни. Всички живеят така, както им се иска и постъпват така, както им се иска. Затова и Господ не дава изповедници.
           Аз също съм посредствен изповедник. Какви въпроси решавам? Да, някакви битови: да обменя ли квартирата, да не я ли обменя, да напусна ли мъжа си или не (смее се). Е, това са най-простите въпроси! Какво мога да посъветвам аз със своя оскъден ум? Просто съм натрупал някакъв житейски  опит: все пак имам 50 години опит като свещеник зад гърба си.
В днешни времена е трудно да се управлява. И на хората им е много трудно, защото те не са възпитани да се изслушват. Та трябва обезателно да умеем да се изслушваме. Неслучайно послушанието е един от обетите на монашеството от древни времена. И по време на молитвата при венчание свещеникът се моли и казва (сега ще ви прочета): „Сам и ныне, Владыко, Господи Боже наш, низпосли благодать Твою небесную на рабы Твоя сия (и изброява имената на тези, които се венчаят) и даждь рабе сей (тоест на булката) во всем повиноватися мужу, и рабу Твоему быти во главу жены, яко да поживут по воле Твоей!“
„Хората не се изслушват – такъв е резултатът на епохата ни“.
Да се подчиниш и да изслушваш е много трудно. Хората не се изслушват – такъв е резултатът на нашата епоха. И всичките ни беди, всичките беди на нашата младеж, на нашите деца е в това, че не са научени да се изслушват. Ето, децата сега не искат да учат в училище. Е, как да не се учат в училище? Детството трябва да е посветено на учене, юношеството също трябва да бъде посветено на образованието. А някои не искат „да си губят времето“с това.
А всеки ли трябва да има изповедник?
-Не знам. Сега просто няма старци. Старец трябва, разбира се, да бъде всеки, но хората в момента се ръководят сами. Изповедник може да бъде и майката, и бащата – не е задължително да е свещеник. Родителите имат право да ръководят децата си: те имат опит. Те могат, водейки се от този опит, да посъветват нещо хубаво децата си.
-Казват, че съвременният човек е много горделив….
-Имам един приятел, живеещ в Пятигорск – отец Иларион. Той, макар и сляп, изповядва, общува с хората. Той казва: „Най-големият недостатък на нашето време е гордостта. Хората не искат да слушат нищо, не искат да приемат нищо, дори вярата. Не умеят да вярват, не умеят да се доверяват на Бог! А каквото и да ни се случи трябва да се доверяваме на Бога! А те не искат. Искат със собствени сили. Обикновено казват: „Аз съм силна жена! Аз съм силна! Аз мога всичко! – и не им се получава….“
-А как да се преборим с гордостта?
-Това не е никак лесно. Това се възпитава. Уважение към Бог, уважение към Църквата – част от нашата култура. По време на съветския период скриха цял пласт от култура от съвременното поколение и не го възпитаха както трябва. И сега невъзпитаните хора не знаят как да живеят по друг начин. Ако ги обидят, това ги оскърбява. Те считат, че не са заслужили това. Това не е никак лесно.
Може да се побъркат….
-Не знам. Слава Богу! Преподобни Амвросий Оптински е казал: „Полудяват само умните хора!“
    
 С протойерей Владимир Агриков беседва Александра Боровик

Превод: Елена Зелямова
Източник: http://www.pravoslavie.ru/

                                

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Иван Карагеоргиев: Бог ни дава не само повече от това което заслужаваме, но и към което сме се стремяли

От средата на декември до средата на януари месец френската столица Париж стана дом на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *