Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В следващите дни от много места ще ни убеждават, че бялото е черно, а черното с цветовете на дъгата. И всеки, който откаже да бъде далтонист, ще бъде обвиняван в политическа некоректност и фанатизъм. А обществото ни ще бъде заклеймявано, като нетолерантно, изостанало и азиатско…
Но проблемът не е в нас – вярващите. А в греха! Доскоро сякаш за всички беше ясно очевидното – грехът носи нещастие и смърт, а праведността е извор на блаженство и живот. Сега всичко е обърнато надолу с главата, за да не би някой някак си да стане щастлив. Не ние сме крайни, а Сам Бог е нетолерантен към греха. И знаете ли защо? Защото обича човека и му желае доброто. Дори и когато сам човекът си е станал враг…
Разбира се, всеки е свободен да мисли, че това са просто приказки. На устата може и да не повярваш, но сърцето няма как да излъжеш. Защото в него има едно специално място, което е отредено за неговия Създател. И ако оставиш тронът на това място пуст, няма да оскърбиш Христа, а себе си. Няма как да направиш безсмислието смислено. Можеш да тъпчеш свободното пространство със забавления и с още забавления, да се хвалиш и да развяваш греховете си, все едно… От самотността на греха няма къде да избягаш. Тя ще те връхлита отново и отново. Защото човекът е предназначен за близост с Господа.
Някой ще каже: „А вие в Църквата по-добри ли сте? И вие сте грешници!“ Да, грешници сме. Някои от тях големи, като мен. Но ето къде е разликата – ние сме каещи се грешници. А знаете ли какво е покаянието? То е истинска любов! Защото се стремиш да се откажеш от собственото си несъвършенство и да приемеш съвършенството на Господа. Вместо да се приближаваш към безсловесните, да се стремиш да се уподобяваш на Христа Вседържителя. И всеки провал от причина за скръб, става повод да се променяш, да израстваш в любовта и себеотрицанието. И така след всяко падане следва ставане, докато не се научиш да ходиш в обновен живот.
На обратния полюс е демонстрацията на греха. Чрез него ти сам се отдалечаваш от Бога и любовта Му. Е, има и вариант да кажеш: „Аз мога и без твоя Бог, ще си измисля мой!“. Ами… Опитай да си сътвориш Творец. А после си сътвори и Рай. Само внимавай да не би твоят Рай да стане най-нещастното място на света.
Всеки има свободна воля, но после трябва да носи отговорност за постъпките си!
Написах това, защо съм свещеник и се чувствам длъжен да помогна на своите братя и приятели да не се увлекат по някоя философия или празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8). А също пиша и воден от християнската си съвест. Защото ми е тъжно да гледам как някой се готви да парадира със своята погибел. Както е и Писанието ни открива: „Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка. Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев? Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се – и живейте!“ (Иез. 18:30-32)
Автор: свещеник Владимир Дойчев
