Начало / Новини / Тържества в памет на Екзарх Йосиф

Тържества в памет на Екзарх Йосиф

По повод 175 години от рождението и 100 години от кончината на Българския екзарх Йосиф, Софийска св. митрополия кани християните да се присъединят към тържествата по повод двете годишнини. 
С благословението на Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски и Св. Синод на Българската православна църква се организират Дни за тържествено отбелязване на 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от блажената кончина на Българския екзарх Йосиф (05.05.1840-20.06.1915), като се следва програмата:
9 юни (вторник), 2015 г.
18.00 ч. – Аула на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Откриване на Дните за честване на екзарх Йосиф с представяне на книгата „Дипломатът в расо“ на доцент д-р Христо Темелски и доклад от протойерей д-р Кирил Попов на тема: „Църковното пеене в България (източна традиция) по времето на екзарх Йосиф”.
 11 юни (четвъртък)
 Откриване на изложба, организирана от Св. Синод на БПЦ и ДА „Архиви”.
 12 юни (петък)
 18.00 ч. – Всенощно бдение – Катедрален храм „Св. Неделя“
 13 юни (събота)
Катедрален храм „Св. Неделя“
 09.00 ч. – Архиерейска заупокойна св. Литургия
10.30 ч. – Панихида пред гроба на екзарх Йосиф
11.00 ч. – Откриване на барелеф на екзарх Йосиф      

11.30 ч. – Концерт на мъжкия катедрален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов        

Кой е Екзарх Йосиф?

Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоположеният монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за екзарх от импровизираният „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912) в екзархийския диоцез sa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.
Заставайки начело на българската църква, Екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 год. в Българска академия на науките.
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. Екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното со здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
Екзарх Йосиф умира в 1915 година. Погребан е до църквата „Света Неделя“ в София. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Патриарх Неофит: На фона на изпитанията празникът Преображение е глътка свеж въздух

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи послание по повод празника Преображение Господне. Предлагаме пълния текст ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *