Начало / Коментар / Църковните новини или как снимката убива словото

Църковните новини или как снимката убива словото

Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Познавайки реалността на новинарското съдържание в епархийските бюлетини обаче, няма как да не се зачудим какво има да му се учи на църковния журнализъм – новините са шаблонни, схематични, в телеграфен стил, като се сменят само имената на участниците и мястото на богослужението. Със съвсем леки и временни отклонения от „нормата”, винаги четем:

„Днес, когато Църквата чества паметта на …  и е храмов празник на …. тържествена св. Литургия отслужи …. В съслужение с него бяха ….. …. и ….. В края на службата митрополит …. се обърна към множеството хора и разясни смисъла и значението на празника. По традиция бе отслужен водосвет/бе раздаде курбан за здраве и благословение.”
Запълваме празното място със съответните имена и имаме готова новина даже и за синодалния информационен сайт. Като задължително трябва да пуснем стотина снимки, защото новината всъщност е в снимките; в добрия случай – в интересно изписания храм или в заснето изразено духовно преживяване на мирянин, но в повечето случаи – в позирането и одеждите. Няма хляб, да, има зрелища. Хлябът е в частиците от трохичка: „разясни смисъла и значението на празника”, които те оставят все така гладен.
Искаш да нахраниш душата си с духовническа мъдрост? Искаш да издигнеш духа си чрез духовното послание на важен за теб архиерей? Е, много искаш! Който бил на място – бил; който чул – чул, останалите… те явно не са важни, а и би трябвало вече да са свикнали или да няма отразяване на събитията, или да се пускат само снимки с шаблонен текст. А пък думите на духовника… за какво са ни някакви си думи в един свят на визуализациите и зрелищата? Публикациите-послания са убити от публикации-шаблон и показност, душеспасителното – от търсеното от масовия светски „вкус“. А че така се губим в някаква външна показност и снимкова ритуалност вместо да издигаме препълнени с думи сърца нагоре, защо да ни е грижа? Най-лесно се работи само със снимки. И най-бързо – защото се състезаваме за първенство и актуалност. „Щрак, Марийке, на портрет!” Снимки, снимки, снимки… Думите бавят, посланията трябва да се мислят, проповедите да се записват… Твърде много усилия! „Послание всяко тука оставете” и влезте в църковно-информационния поток.
Ей така след 100 години в библиотеките вместо да разлистваме книги с проповедите на нашите архиереи, ще разглеждаме албуми със снимки. Затова не църковни журналисти, а църковни фотографи са нужни.
Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Слава Богу! Най-после има някаква надежда за промяна. Или не.

Автор: Н.Иванова

За Ангел Карадаков

Виж още

Лимасолски митрополит Атанасий: Кръстът Господен е оръжие на мира

В третата Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна Лимасолският митрополит Атанасий отслужи Божествена св. Литургия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *