Начало / Интереси / Проповеди / Душата на всеки празник е присъствието на този, когото празнуваме

Душата на всеки празник е присъствието на този, когото празнуваме

Новозаветната Петдесетница е ден, когато на повярвалите в Христос бил дарен Светият Дух, Който, както чухме от книга Деяния, слязъл над апостолите във вид на огнени езици.
          Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха.
За апостолите денят бил двойно свят, защото това е неделя – денят на Възкресението – денят, в който всички заедно се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.

          След този ден апостолите установили християнския празник Петдесетница. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната вечерна служба, веднага след литургията.
          Православната иконография ни предава това събитие по един трезв, мирен, основан на духовен опит начин, който ни пренася в онази духовна реалност без излишна емоция.
В традиционната икона на Света Петдесетница виждаме дванадесетте Апостоли, седящи в Сионската горница с ореоли и огнени езици над тях. Както обикновено на иконите, където действието става в някаква сграда, това действие е изобразено не вътре, а на фона на сградата. С това се показва, че значението на събитието, което става на определено място и в определено време не се ограничава с даденото място и с определения момент във времето.
В горната част на иконата, над Апостолите символично е изобразено небето във вид на полукръг, от който над тях се спускат лъчи.
Долу, в арка виждаме един човек, който изобразява  света – на гръцки – космос, като мъж в царски одежди и държи в ръце плат с дванадесет свитъка. Фигурата на царя с надпис космос – изобразява човечеството, не само призвано към просвещение, но и готово да приеме апостолската проповед.
          Но освен видимите образи, много често в иконите присъстват и невидими образи – това е именно невидимото присъствие на Бога.
Митрополит Филарет Московски тълкува така: „Душата на всеки празник е присъствието на този, когото празнуваме. Обаче в иконата „Слизане на Св. Дух“ няма видим образ на това главно лице, на което е посветен празника. Защото Светият Дух при Своето слизане разкрива общата природа на Светата Троица, но скрива Своята Божествена Личност.“ Той остава, така да се каже, скрит зад Своя дар. Ето защо на иконата е изобразено само това, което е достъпно за нас. Свободното място, подчертаващо отсъствието на видимия образ на Божеството, насочва към друг вид познание – духовно познание, което се дава на човека чрез слизането на Светия Дух.
        Иконите, както и иконата на Петдесетница, която съзерцаваме днес, не изобразяват Божеството; те по-скоро посочват съпричастието на човека в божествения живот.
А такова приобщаванесъс Светия Дух  постигат само тези, които живеят за горните неща; тези, които считат истинското си жилище на небето и които живеят в горницата на благочестивия и мистичен живот.
Нека и ниеда се възрадваме в Господа, както говори пророк Ездра, и да пием от сладкото питие на благочестието, (2Езд. 9:51).
Елате светло да празнуваме с ликовете на апостолите и пророците и, според дара на Светия Дух, да се възрадваме и се развеселим в този ден, който ни е сътворил Господ в Христа Иисуса. Амин.

Автор: Грисен Чакъри

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *