И до днес местните хора наричат храма-„манастира”. Точната дата и година на построяване не са ясни, но ценни сведения за неговия отколешен живот, ни дават два безценни книжовни паметника, изписани в същия манастир-миней със служба на Св. Петка, Св.Пателеймон и Св. Йоан Рилски от 1563г. и едно четириевангелие от 1564/65г.(съхранява се в Националния църковен историко-археологичен музей в София). Самия факт за изписването на книги в манастира говори, че той е бил важно книжовно и просветено средище в тази част на България. По това време игумен на манастира бил йеромонах Гавриил, който е играл роля на граматик в книжовната дейност. По – нататъшната участ на средището не е известна. Според предания манастира е бил разорен от турците през първата половина на XVIII век. Батановският манастир е възтановен върху руините на стария през 1870г. с построяването на днешната църква „Св.Спас”. По същото време към него е открито и килийно училище, което на по-късен етап (1882г.) прераства в светско училище.
Празникът Възнесение Господне в Батановци
На 21.05.2015г. (Възнесение Господне), храма в град Батановци отпразнува своя храмов празник. Празничната света Литургия бе украсена от пеенето на хор от Софийска духовна семинария „св.Йоан Рилски”. Те бяха топло посрещнати от местните хора. Свещеноиконом Иван Плочарски в проповедта си се обърна с призив към хората: „да бъдат внимателни в Богослужбите, да не се срамуват от вярата си и пожела на града здраве и добруване”.
Батановската църква „Св. Възнесение Господне” (св.Спас), се намира северно от град Батановци, сгушен в подножието на планина Голо бърдо. В началото територията на която се намира храма е била манастир, с името „Св. Успение Богородично”.
Текст и снимки: Спас Рангелов