Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Който говори от себе си,
търси своята си слава.”
(Иоан.7:18)
Точно на днешния голям празник – Преполовение – следва да поставим един важен въпрос пред себе си. Точно на днешния празник, който се намира между Великден и Петдесетница… и изглежда като че ги съединява! А нито Великден,… нито Петдесетница,… нито Преполовение… могат да се разглеждат като самостоятелни празници, като че нямат връзка един с друг. А всъщност всеки един от тях е толкова тясно свързан с останалите, че тази връзка е трудно да се проумее.
Началото на опита човешки за проумяване на тяхното единство… се крие в самия човек, и по-конкретно в зададения въпрос: „Аз цялостно ли върша добрината към моите братя и сестри, или… тази моя добрина е половинчата?”, „Успях ли да довърша започнатото, или го оставих по средата?”. И ред въпроси, подобни на тези.
А когато тези въпроси се зародят у някого… те са тази спирачка, която да накара човека насред светските дела да спре, за да помисли, за да прецени кое поставя по-напред: Бог или света, в който живее? Успехите, които има в света /а част от тях след време ще се окажат самоцелни!/, или делата, що върши,… такива, каквито Господ Бог му е завещал? Сам Господ Иисус Христос казва: „Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, — на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?” (Иоан.7:23). А тези Негови думи се наместват точно по средата на човека, там, където е равновесното колебание между света /и неговата суета!/ и Спасителя! Където се намира онова неизразимо с човешки думи познание, наречено глас Божи в човека и самия човек, и неговото сладострастно желание да бъде нещо в света!
Точно тук човек решава!
Точно тук, и на това място, което го няма на никоя географска карта, е изборът, който човек ще направи: дали да се похвали с успехите си в света, или ще каже: „Слава на Бога! За всичко!”. И отново вътре в човека, там, където стана ясно, че се намира балансът и че той е опасно нестабилен, могат да се поставят и думите от посланието на Св. Ап. Павла до Коринтяни: „Да се хваля, не ми е за полза…” (2 Кор.12:1), „Със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.” (2 Кор.12:5). Ето още едно… преполовение, още едно разделение. Мащабът на празника е голям, несравнимо по-голям от мащаба на човешкото в човека. Но ако се направи сравнение, ако се постави паралел между двете, ще проличи, че самият човек е едновременно на постоянен житейски кръстопът /в постоянни дилеми/ и едновременно с това – че той, човекът, е това разделение! Че от неговата свободна воля и действия зависи дали ще се възгордее, за да падне, или ще се снижи, за да се възкачи!
В словата на Спасителя: „Който говори от себе си, търси своята си слава.” (Иоан.7:18) се вижда, че човек, бидейки със свободна воля сам решава чия слава да потърси, да намери и да възхвали! Когато Св. Ап. Павел е видял болния, и още – видял е вярата му… че има вяра, да получи изцеление му е казал: „Тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.” (Деян.14:10). С които думи сам той е прославил Бога, сам той е поставил Бога преди себе си!
И ние, имайки всички тези примери – примери и с думи, и с дела… нека ги поставим в нас първом, преди да поставим в нас света – с неговата лъжовна суета. Нека гледаме на света /но света вътре в нас/ като на прекрасно място, в което живеем. С което да не се борим, а вървим ръка за ръка. Както Господ Бог Иисус Христос – бидейки в света, Той не е от света! Но Той ни е дал света, за да можем да познаем, че живеем в сят, където всичко е направено премъдро. Нека не се заслепяваме от суетата. Така ще можем да познаем – и себе си, и Спасителя!
Автор: Христо Димитров
