Сам между голи четири стени, Прелиствам мълчаливо повестта На днешните и миналите дни, Чета романа тъжен на света. Редят се мудро образи безчет Пред погледа, унесено вглъбен, Вървят приведени под своя гнет Годините от първия ни ден. Детинството, разпънато на кръст, Младенчеството с пронизани гърди, А днешното, превито като тръст ...

Прочети още