Начало / катехизис / Христос ни разкри смисъла на богообщението в молитвата

Христос ни разкри смисъла на богообщението в молитвата

 Молитвата е „въздух за душата”. Без молитва няма живот в Бога; без молитва душата „умира”. Духът на христовия раб изпитва нужда от молитва, а тя от своя страна представлява общение на създанието със Създателят. В тази връзка митрополит Антоний Сурожки споделя следната мисъл: „Ако същността на молитвата се състои в общуването на човека с Бога, в такова общуване, каквото е налице между човек и човек, то, естествено, между Бога и човека трябва да има истинско и дълбоко разбиране и родство.” Това разсъждение на приснопаметния митрополит звучи съвсем логично, защото самото общение предполага сродяване и единяване между две личности, както в случая – осъществяване връзката между човека и Бога.

          Хората, през цялата си история са търсили пътя към Бога, чрез различни начини за общение с Него. Но поради немощта си и нараняването на човешката природа от греха, опитите на човека за истинско и пълноценно общение с Господ не били истински пълноценни. За това Бог от вечност определил Спасител за падналото човечество. Този Спасител – нашият Господ Иисус Христос ни остави „думи за вечен живот(Йоан 6:68). Важна част от божието благовестие е и молитвата. В евангелието по св.ев.Матей 6-та глава (9-13ст.), както и в евангелието по св.ев.Лука 11-та глава (2-4ст.), Господ Иисус Христос ни дава образец за молитва, чрез която ние христовите следовници да се молим на Своя Творец. Въпросната молитва е известна като „Отче наш” – по първите думи от своето съдържание. Тя представлява именно онази връхна точка на молитвословие, дадено ни не от някой човек, а от Самия Бог.
          Ако обърнем внимание на заглавието на молитвата „Отче наш”, няма как да не ни направи впечатление простотата и същевременно дълбочината на тези две първи думи. Само по себе си въпросното заглавие представлява обръщение, не към кой да е, а към Самия Бог. Чрез тези слова още в самото начало мислите, чувствата и волята на молещия се биват насочени изцяло към Единия Бог. Същевременно тези две думи – „Отче наш”, свидетелстват и всеобщото бащинство на Нашия Създател – Който е „Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.”(Ефесяни 4:6). Още чрез заглавието на молитвата образец, единението на създанието със Създателя започва да се осъществява, започвайки от първата крачка – насочване на цялото битие на човека към Бога, именно чрез това богооткровено обръщение – „Отче наш”!
Размишлявайки относно името на Господнята молитва, св.Йоан Златоуст казва: „Отче наш! О, какво изключително човеколюбие! Каква превисока чест! С кои думи да въздам благодарност на Подателя на тези блага? Виж, възлюбени, нищожността на твоята и моята природа, вникни в произхода й – в тази земя, прах, кал, глина, пепел, понеже сме създадени от земята и накрая се разлагаме в земята. И като си представиш това, се удивлявай на неизследимото богатство на великата Божия благост към нас, по която ти е заповядано да Го наричаш Отец, земния – Небесния, смъртния – Безсмъртния, тленния – Нетленния, временния – Вечния, билия вчера и преди, съществуващия преди вековете.” Чрез величие и смирение, чрез възхищение и славословие, светият отец изказва своите богоозарени слова, относно първообраза на всяка християнска молитва. Не случайно и Св.Църква, чийто Глава е именно Господ Христос, е отредила на всяко богослужение молитвата „Отче наш” да бъде произнасяна в Божиите храмове за славословие на Бога и духовно общение на богомолците. Както споменахме вече, има две места в св.Евангелие, където се съдържа въпросната молитва. Разликата в двете версии е нищожна – тя се състои във формални изменения, които не променят нито смисъла, нито съдържанието на молитвата. Тъй като в Православната Църква по-широко употребяваната версия на Господнята молитва е тази от евангелието по Матей, то в следващите редове ще разгледаме именно съдържанието й по въпросната версия.
Структурата на  Господнята молитва се изразява в няколко основни части:
         1- Обръщение: „Отче наш, Който си на небесата!”
         7-Прошения(просби отправени към Бога):
         „Да се свети Твоето име;
          да дойде Твоето царство;
         да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
         насъщния ни хляб дай ни днес;
         и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
         и не въведи нас в изкушение,
          но избави ни от лукавия”
          1- Славословие към Бога: „защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.”
Чрез тези смислово обособени части се разгръща дълбокото съдържание на молитвата „Отче наш” – Обръщението насочва вниманието на молещия се към Бог, прошенията, едно по едно, обхващат целия житейски спектър на християнина, а славословието утвърждава вярата на христовия раб в Господ и същевременно възхвалява Самия Създател. Христос, нашият Спасител, макар и кратко ни разкри смисъла на богообщението в молитвата, чрез която да придобиваме благодат в Бога.

Автор: Войден Божков 

Използвана литература:
1. „Библия”, СИ
2. еп. Димитрий ,(Ройстер), „Царството Божие”С.,2006
3. „Вяра, Надежда, Любов”, СИ
4. Николов.,Ив. Изяснение на четириевангелието. Евангелие по свети Апостол и евангелист Матей.С.2009

5. св.Йоан Златоуст „За молитвата Отче наш” С. 1991

За Ангел Карадаков

Виж още

Как да използваме броеницата за молитва?

Броениците са използвани още от дълбока древност като помощно средство за молитва. Те са и ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *