Куражът не се състои в това да мачкаш и потискаш своя ближен – не, защото това е арогантност, която прекрачва границата на куража. Не се състои в бягството от изпитанията, които идват вследствие на упражняването в добродетелност – не, защото това е страх и той няма нищо общо с куража. Куражът се състои в упорството във всяко добро дело и в преодоляването на страстите на душата и тялото. „Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ (Ефес. 6:12). Този, който е победител покорява духовно, иначе е покорен от страстите. Войната между племената, която е описана в Стария Завет е предобраз на нашата духовна бран.
Двете страсти – арогантността и страхът, въпреки че изглеждат противоположни една на друга са предизвикани от слабостта. Арогантността издига човек нагоре и външно той изглежда плашещо и стряскащо, като някоя безсилна мечка, докато страхливостта бяга, като подгонено куче. Никой, който е заложник на едно от тия двете не се уповава на Бога и затова не може да устои в битка, когато е арогантен или страхлив. Но праведника е смел като лъв (Притч. Сол. 28:1)[1] в Христа Иисуса, нашият Господ, на Когото подобава слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Автор: Свети Петър Дамаскин
Превод от английски: Божин Дончев
Източник:tokandylaki.blogspot.ca