Начало / Интереси / беседи / Позиция относно порнографията

Позиция относно порнографията

Порнографията се маскира като нещо нереално, виртуално, нещо, което е нечия собствена лична работа, нещо, което никого не наранява. Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си искаме, стига никого да не нараняваме.
 
Според проучвания, почти една трета от православните младежи не са сигурни дали порнографията е правилна или не. Почти същият брой от тези младежи не са сигурни дали извънбрачния секс е правилен или не. Това е много показателно по две причини. Първо, младежите, които не са сигурни дали извънбрачния секс е правилен, също така не са сигурни и за порнографията. И второ – докато позицията на Църквата е ясна – извънбрачният секс и порнографията са неправилни – тя (Църквата) трябва да обясни още по-добре защо това не е правилно. В тази кратка статия искам да отстъпя от използването на думите „правилно“ и „лошо“. Все пак Христос не се въплъти, за да ни остави закони и законодателство.  При греховете няма правилно и неправилно, просто защото някой е издал закон. Вместо това, аз бих искал да говоря за нещата, които са  добри за теб или са лоши (неподходящи) за теб.

Църквата ни учи, че сексуалната близост е важна част от тайнството на брака: в него сексуалната близост заема своето правилно място; тя помага на двамата да станат едно и само в брака тя изпълнява всичките си функции – от изразяването на любовта и отдадеността до създаването заедно с Бог на деца, които да продължат човешкия род. Бракът е тайнство с „основната и върховна цел за духовно и и морално усъвършенстване на съпрузите.“ Както при всяко тайнство, това е което е сакрално, не трябва да се използва за профани цели. Представете си, че свещеникът организира парти в светия Олтар и в неделя, преди св. Литургия, събере боклуците, а после отслужва св. Литургия.  Или пък използва потира да си пие кафето от него, а в Неделя в него са Тялото и Кръвта Христови. Дори без да се замисляме за нас е ясно, че това е богохулство. И същото важи за нашите тела. Апостол Павел ни учи, „че тялото ви е храм на Духа Светаго“ (1Кор. 6:19) и че принадлежи на нашият съпруг/съпруга, за да се изпълни тайнството на брака. (вж. 1Кор. 7 гл.) независимо дали сме венчани сега или някой ден това ще се случи. Представете си любовта  ви като чаша пълна до ръба, чието съдържание, цялото ѝ съдържание, искате да дадете на вашия възлюбен. Ако започнете да се блъскате с хората по пътя или пък им позволявате да отнемат от съдържанието на чашата, то тогава няма да е възможно да запазите пълнотата на любовта си и ще дадете на вашия възлюбен чаша наполовина празна, ако не изцяло недостойна да встъпи в тайнство.
Всичко казано до момента може да се отнесе към извънбрачния секс. Но какво да кажем за порнографията? Порнографията е също толкова лоша, колкото извънбрачния секс, но по-опасна. Когато човек извършва сексуален акт с друг човек и двамата са наясно, че те дават част от себе си. И колкото повече партньори има човек, толкова повече той се разкъсва. Порнографията се маскира като нещо нереално, виртуално, нещо което е нечия собствена лична работа, нещо което никого не наранява. Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си искаме, стига никого да не нараняваме.  Нека се вслушаме в този съвет, но само ако приемем, че под  „някого“ разбираме и самите себе си. Нека се уверим, че това което правим не ни наранява физически или духовно.
Христос казва: „…всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28). Причината, поради която Христос изравнява похотливите погледи (самата дефиниция за порнография) и прелюбодеянието (физическият акт), е че ние не сме торби пълни с различни, несвързани помежду си части – тяло, ум, душа, воля и т.н., а ние сме цялостни и вътрешно свързани същества. Ако ни заболи зъб, нашият ум може да стане раздразнителен, и ако нашият ум е неспокоен, цялото ни тяло може да страда. Затова и когато допуснем порнографията да навлезе в нашите очи и ум, цялото ни същество е засегнато. „Виртуалният“ грях на порнографията много често води до физическа мастурбация. И веднъж след като нещо е видяно, то после не може да бъде отвидяно, набива се в ума, в паметта, в подсъзнанието.  Не бихме искали да споделяме нашият съпруг/а и нашият брак с цял автобус, натоварен с порно актьори и актриси. Но в реалността това се случва, когато нашите умове са замърсени с порнография и ние влезем в тайнството на брака, водейки с нас всички тези „пътници“.  На второ четене,  порно „актьорите“ и „актрисите“ изпълняват сексуални  актове за пари, което пък по дефиниция си е чисто и просто проституция. Апостол Павел казва: „…който се съединява с блудница, става едно тяло с нея..“ (1Кор. 6:16). Това са много силни думи. Това значи, че когато извършваме прелюбодеяние в сърцето т.е. гледаме порнография, тогава ние ставаме едно с тази проститутка, вместо да станем едно с нашите съпрузи. Това е разрушително не само за тайнството на брака, но и за нашите души: с колко проститутки може човек да стане едно, преди душата му напълно да се счупи, повреди, разбие и замърси?
 
Начини да се борим с порнографията:
 
1. Избягвайте тези телевизионни предавания, филми, списания  и сайтове, които възбуждат сексуалните страсти. По-лесно е да се борим с греха докато е малък червей, отколкото да се борим с него, когато стане огнедишащ  дракон.
 
2. Не подценявайте бруталната сила на сексуалното желание. Хората са убивали и са умирали под въздействието на сексуалната страст. Не си играйте с огън, защото рискувате да се изгорите.
 
3. Помнете, че демоните, включително и тези на похотта най-добре се държат далеч чрез молитва и пост. Молете се често и молете Бог за помощ. Пазете истинския пост, не веганска диета.
 
4. Дръжте очите си и ума си в нашия Спасител и Неговата Пречиста Майка. Ако прекарвате време пред компютъра или гледате телевизия сложете икона до екрана. Ако гледате екрана и гледате очите на Христос и се почувствате засрамен или некомфортно, тогава нещо не е наред с това, което гледате. Направете нещо по въпроса! (Има бутон за изключване на всяко устройство).
 
5. Потърсете оздравяване в покаянието. Веднъж след като нещо е видяно, то не може да бъде отвидяно после. Но Бог може да излекува и възстанови душата. Запомнете: покаянието не значи да се чувстваш лошо за нещо. То е твърдо намерение да се отвърнеш от греха и да се обърнеш към Бог. Покаянието значи решение да се бориш с греха, а не просто да се чувстваш лошо, че си го извършил.  Покаянието е тайнство на помиряване с Бог, а не формално пледиране за виновност пред някакъв небесен съд.
 
Автор: свещ. Сергей Свешников
 
Превод: Божин Дончев
 

 

Източник: http://www.pravmir.com/

За Ангел Карадаков

Виж още

Монашеството и въпрос на любовта

Монахът, който се стреми да даде на Бога своята силна любов, както Сам Господ ни ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *