Начало / Интереси / беседи / Сурогатното майчинство – справка

Сурогатното майчинство – справка

Защо Църквата така активно се обявява против сурогатното майчинство? Същността на това явление разяснява настоящата Справка на редакцията на „Православие и мир”.
 Безплодният брак и бездетството са беда за много семейства, както и за хората, които не са създали свое семейство. Затова в света е толкова голяма необходимостта от асистирани репродуктивни технологии (АРТ), широк спектър от които предлага съвременната медицина.
Един от най-широко прилаганите методи на АРТ е сурогатното майчинство.

 Сурогатното майчинство е асистирана репродуктивна технология, при прилагането на която жената доброволно се съгласява да забременее с цел да износи и роди биологично чуждо на нея дете, което след това ще бъде дадено за отглеждане от други лица – неговите генетични родители. Те и юридически ще се смятат за родители на даденото дете, независимо от това, че го е износила и родила сурогатна майка.
За най-точна следва да признаем формулировката, приета от Световната здравна организация през 2001 г.: „Гестационен носител: жена, при която бременността е настъпила в резултат на оплождане на яйцеклетки, принадлежащи на трета страна, от сперматозоиди, принадлежащи на трета страна. Тя износва бременността при условие или договор, че родители на роденото дете ще бъдат един или двама души, чиито гамети са били използвани за оплождане”.
За сурогатно майчинство се говори и в случаите на изкуствено оплождане на жената със спермата на мъжа с последващо предаване на роденото дете на този мъж и неговата жена. В този случай сурогатната майка се явява и генетична майка на детето.
Фактите:
1.     Първият човек, заченат извън тялото на човека, се е появил на бял свят през 1978 г.
2.     През 1891 г. е била осъществена първата успешна трансплантация на ембрион, пренасяне от една самка на питомен заек на друга.
3.     През 1930 г. Пинкус за пръв път приложил технологията на сурогатното майчинство – пренасяне на оплодената яйцеклекта в матката и последвалото развитие на бременността.
4.     Първата в света агенция по сурогатно майчинство е основата в Щатите през 1976 г. Първите й програми били изключително „традиционни”, тоест, използвала се яйцеклетка на самата сурогатна майка, оплодена от спермата на биологичния баща.
5.     Първото успешно сурогатно майчинство било заявено през 1980 г. Първата сурогатна майка станала 37-годишната Елизабет Кейн от щата Илинойс. Жена, която не можела да има деца, тъй като била блокирана фалопиевата й тръба, сключила договор с Кейн, според който й било направено изкуствено оплождане със спермата на съпруга на безплодната жена, а след раждането на Кейн бил изплатено парично възнаграждение. При това Кейн вече била майка на три деца.
6.     Пионери на сурогатното майчинство във Великобритания станали Патрик Стептоу и Робърт Едуардс. Ембрионите на генетичните родители, получени в резултат на извънтелесно оплождане, били пренесени на сестрата на безплодна жена и през 1989 г. тя родила дете.
7.     Първият случай на износване на дете от майката вместо безплодната дъщеря бил регистриран в ЮАР през 1987 г.
8.     В последно време сурогатното майчинство е станало достатъчно разпространено явление. В частност, то е използвано от такива знаменитости като Сара Джесика Паркър, Никол Кидман, Елтън Джон, Майкъл Джексън, Кристиано Роналдо, Алена Апина, Рики Мартин, Анни Лейбовиц. В редица случаи причината за това е било не безплодието, а хомосексуалността.
9.     Законите, регулиращи сурогатното майчинство, правата и задълженията на сурогатната майка и на тези, за които износва детето, се различават в различните юрисдикции. Има страни, в които сурогатното майчинство, включително и комерсиалното, е законодателно разрешено – това са повечето Американски щати, ЮАР, Украйна и Казахстан. В Беларус от сурогатното майчинство като асистирана репродуктивна технология може да се възползва само жена, за която износването и раждането на детето по медицински причини е физиологично невъзможно, или е свързано с риск за живота и здравето – нейното или на детето.
10. Най-известният случай на юридическа колизия, свързана със сурогатното майчинство, е така нареченият „случай с бебето М” в Щатите, когато сурогатната майка отказала да предаде роденото от нея дете на неговия биологичен баща. През 1988 г. съдът по семейни дела в щата Ню-Джърси постановил детето да бъде дадено за „осиновяване”, и родителските права да се дадат на биологичния баща, но определил сурогатната майка да има право да посещава детето и да участва във възпитанието му.
11. Първата програма за сурогатно майчинство на територията на тогава вече бившия Съветски съюз била реализирана в Харков през 1995 г. „Сурогатна” майка станала жена, която успешно износила детето на собствената си дъщеря, страдаща от вродено отсъствие на матка, и така станала и майка, и баба на детето едновременно.
В последно време при отсъствие или ясно изразена непълноценност на матката на безплодната жена за износване на бременността се привлича друга жена – т. нар. „сурогатна майка”. Самото наименование вече представлява форма на дискриминация на жената, която износва бременността. Понякога сравняват сурогатната майка с кърмачката, която безкористно помага на нуждаещото се семейство, но не бива да забравяме, че все пак разликата в интензивността на отношенията между сурогатната майка и плода и тези между бавачката и детето е твърде голяма.
Възниква опасност сурогатното майчинство да се превърне в професия. В процеса на износване на бременността майката и детето се намират в състояние на непрестанно взаимно общуване, между тях възниква дълбока психосоматична връзка, разривът на която, обусловен от контрастните обстоятелства, може да доведе до тежки душевни травми.
Както смята протойерей Димитрий Смирнов, „сурогатното майчинство е сходно с проституцията”.  

 

Превод: Татяна Филева
 Редакция на портала „Православие и мир” 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пасхалната нощ

В пасхалната нощ, когато кръстният ход, обиколил храма, спира пред закритите двери и настъпва онази ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *