Начало / Интереси / Проповеди / Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина?

Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина?

Днес е първият ден на пост, строг пост след празненствата, започнали с Рождество Христово и в навечерието на Великия празник Богоявление, който ще отбележим утре. Отбелязваме и паметта на Св. прор. Михей, Св. мчци Теопемт и Теона, Преп. Синклитикия и Аполинария – един от 12-те пророка, пострадал и най-вероятно загинал заради истината; епископ, мъчен за вярата си до смърт; езичник-магьосник приел християнството от този, за чието гонение бил извикан и загинал като християнин, заедно с него; една дъщеря на богати родители, отдала се в служение Богу и прекарала целия си живот в пост и молитва с незрящата си сестра, като го завършила на преклонна възраст и в тежка болест, но никога не отворила уста за оплакване и девицата, отделила се в пустинята и посветила се на монашество, угодила на Бога с подвига на постничеството и множество изцеления.

Всички те са дали добър плод, достоен за покаяние. Защо говорим за покаяние обаче и не е ли горчив неговият плод? Как може човек затворник, гонен или измъчван, в уединение и далеч от света и близките си, да даде добър, сладък плод? Та ако на нас днес ни бъде отнето което и да е – някаква дребна сума, вещ, да не говорим за нещо по-голямо – дом, работа, здраве, какво ще се случи? Няма ли да възкликнем „Защо, Господи?“ в отчаяние, да възнегодуваме – та ние сме християни, църковници, често се причестяваме, е, имаме грехове, но се покайваме, и то често, не заслужаваме това, няма ли, ако някое по-страшно изпитание ни бъде дадено, да похулим Бога, че и да умрем (Йов 2:9)? Покаянието, към което призовава Бог и с устата на Св. Йоан Предтеча е всъщност промяна, такъв е Неговият зов – „Променете се!“, „Вярвайте в Евангелието (т.е. в Благата Вест)“, и обещанието „…приближи Царството Небесно!“ (срв. Мк. 1:15, Мт. 4:17). Значи, като се променим, ще сме готови за срещата с Бога. Но кога ще разберем, че сме се променили? Всеки ден се стараем, всеки ден хиляди пъти падаме. Във всичко виждаме греховете си, годините си летят и понякога губим надежда… Все повече въпроси остават без отговор, все повече усилия – без видим резултат. Пророкът бива затворен, епископът – измъчван, дори любимият маг на царя-гонител бива осъден, монахинята заболява неизлечимо, отшелницата се кае в уединение при живи и обичащия родители, царуващи в богоугодно и богато царство. Те всички сякаш страдат, като че нещо не постигат видимо, още по-зле – изглеждат безумни в очите на света. Ние също – като откажем да откраднем или да премълчим неправдата, като даваме милостиня на незаслужаващите (според някои) лъжепросяци, като не хитруваме, за да получим повече или дадем по-малко, отколкото е редно. Да, така правим, защото сме християни, верни до смърт, честни до глупост. Та нима за паница леща да се откажем от първородството си? (Бит. 25:31-34) За малко повече пари в джоба или по-малка сметка за тока? Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина? Кой е забогатял с неправедно придобито имане и не е пострадал от това, кой е завладял света и не е повредил на душата си? (срв. Мк. 8:36) А на нас ни е обещано много, наследството ни е всичко – неописуемият град с къщи от светлина, потоци от живителни струи, сред ангели, серафими, херувими, престоли, воинства, сили и всички други небесни същества, които нито око е виждало, нито ум може да проумее, нито език да опише.
Да сторим плодове, достойни за покаяние, тоест за промяна, защото приближи Царството Небесно, защото Бог ни говори с устата на Пророка – ето, наближи времето, време страшно за тези, които ще бъдат осъдени и време прекрасно за тези, които ще са помилвани. С добри плодове добре ще се подготвим за тия времена – като сме честни, любящи, търпеливи, смирени, радостни и в мир споделяме дните си и благата си с нашите ближни – свободни от всички да сме роби на всички, за да придобием по-многото от тях, защото често това, което искат да ни отнемат е всъщност бреме за нас, а венецът на наградите мирски е венец тленен. И така, о, чудо, Небесният Ерусалим, Божието Царство ще дойде на земята, още тук и сега – щом ние се покаем, очистим и станем истински Божии, Бог ще дойде при нас, ще влезе и ще вечеря на с нас, и ние с Него! (Откр. 3:20) Нему Слава сега и винаги, и во веки веков! Амин!

Автор: Деян Петров

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед за празника на св. ап. Петър и Павел на свещеник Стефан Чалъмов

Уважаеми читатели, представяме ви проповедта на свещеник Стефан Чалъмов от Стере Загора за празника на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *