Начало / Интереси / Проповеди / Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина?

Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина?

Днес е първият ден на пост, строг пост след празненствата, започнали с Рождество Христово и в навечерието на Великия празник Богоявление, който ще отбележим утре. Отбелязваме и паметта на Св. прор. Михей, Св. мчци Теопемт и Теона, Преп. Синклитикия и Аполинария – един от 12-те пророка, пострадал и най-вероятно загинал заради истината; епископ, мъчен за вярата си до смърт; езичник-магьосник приел християнството от този, за чието гонение бил извикан и загинал като християнин, заедно с него; една дъщеря на богати родители, отдала се в служение Богу и прекарала целия си живот в пост и молитва с незрящата си сестра, като го завършила на преклонна възраст и в тежка болест, но никога не отворила уста за оплакване и девицата, отделила се в пустинята и посветила се на монашество, угодила на Бога с подвига на постничеството и множество изцеления.

Всички те са дали добър плод, достоен за покаяние. Защо говорим за покаяние обаче и не е ли горчив неговият плод? Как може човек затворник, гонен или измъчван, в уединение и далеч от света и близките си, да даде добър, сладък плод? Та ако на нас днес ни бъде отнето което и да е – някаква дребна сума, вещ, да не говорим за нещо по-голямо – дом, работа, здраве, какво ще се случи? Няма ли да възкликнем „Защо, Господи?“ в отчаяние, да възнегодуваме – та ние сме християни, църковници, често се причестяваме, е, имаме грехове, но се покайваме, и то често, не заслужаваме това, няма ли, ако някое по-страшно изпитание ни бъде дадено, да похулим Бога, че и да умрем (Йов 2:9)? Покаянието, към което призовава Бог и с устата на Св. Йоан Предтеча е всъщност промяна, такъв е Неговият зов – „Променете се!“, „Вярвайте в Евангелието (т.е. в Благата Вест)“, и обещанието „…приближи Царството Небесно!“ (срв. Мк. 1:15, Мт. 4:17). Значи, като се променим, ще сме готови за срещата с Бога. Но кога ще разберем, че сме се променили? Всеки ден се стараем, всеки ден хиляди пъти падаме. Във всичко виждаме греховете си, годините си летят и понякога губим надежда… Все повече въпроси остават без отговор, все повече усилия – без видим резултат. Пророкът бива затворен, епископът – измъчван, дори любимият маг на царя-гонител бива осъден, монахинята заболява неизлечимо, отшелницата се кае в уединение при живи и обичащия родители, царуващи в богоугодно и богато царство. Те всички сякаш страдат, като че нещо не постигат видимо, още по-зле – изглеждат безумни в очите на света. Ние също – като откажем да откраднем или да премълчим неправдата, като даваме милостиня на незаслужаващите (според някои) лъжепросяци, като не хитруваме, за да получим повече или дадем по-малко, отколкото е редно. Да, така правим, защото сме християни, верни до смърт, честни до глупост. Та нима за паница леща да се откажем от първородството си? (Бит. 25:31-34) За малко повече пари в джоба или по-малка сметка за тока? Да не върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина? Кой е забогатял с неправедно придобито имане и не е пострадал от това, кой е завладял света и не е повредил на душата си? (срв. Мк. 8:36) А на нас ни е обещано много, наследството ни е всичко – неописуемият град с къщи от светлина, потоци от живителни струи, сред ангели, серафими, херувими, престоли, воинства, сили и всички други небесни същества, които нито око е виждало, нито ум може да проумее, нито език да опише.
Да сторим плодове, достойни за покаяние, тоест за промяна, защото приближи Царството Небесно, защото Бог ни говори с устата на Пророка – ето, наближи времето, време страшно за тези, които ще бъдат осъдени и време прекрасно за тези, които ще са помилвани. С добри плодове добре ще се подготвим за тия времена – като сме честни, любящи, търпеливи, смирени, радостни и в мир споделяме дните си и благата си с нашите ближни – свободни от всички да сме роби на всички, за да придобием по-многото от тях, защото често това, което искат да ни отнемат е всъщност бреме за нас, а венецът на наградите мирски е венец тленен. И така, о, чудо, Небесният Ерусалим, Божието Царство ще дойде на земята, още тук и сега – щом ние се покаем, очистим и станем истински Божии, Бог ще дойде при нас, ще влезе и ще вечеря на с нас, и ние с Него! (Откр. 3:20) Нему Слава сега и винаги, и во веки веков! Амин!

Автор: Деян Петров

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *