Начало / Интереси / Проповеди / Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери

Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери

След празничните дни, в които целият свят празнуваше – Рождество, Обрезание Господне и Св. Василий Велики иде предпразненството на Богоявление – очакването на деня, в който Светата Троица се явява в пълнота – Бог Отец проговаря и ясно посочва, че Той е Неговият Възлюбен Син, Светият Дух като гълъб снизхожда върху Възлюбения Син в плът при Кръщението Му в река Йордан, От днес започва празничното очакване на тоя велик ден, а сега ние празнуваме Събора на Светите 70 Апостоли и паметта на Прпмчк. Онуфрий Габровски и Преп. Теоктист.
Днес Господ, с думите на Апостола ни припомня защо се наричаме християни и какво е всъщност изпълнението на закона Христов.

Защото всички ние, кръстени от вода и Дух като нови твари, Божии избраници и следовници, често се колебаем и търсим правилното поведение в различни житейски случаи. И понеже сме кръстени и в Христа сме облечени, светът гледа на нас, небесата снизхождат към този свят и хората и ангелите ни гледат с внимание. И каквото и да кажем или направим, то се сравнява с най-висшите очаквания, защото сме обещали да сме Божии, да се стремим към непостижимия идеал на Богочовека и на безброя Светци и Апостоли. Трудно е, уморително, на моменти отчайващо невъзможно. Някой би искал да си почине от тези свръхочаквания към нас, да се скрие някъде, да избяга – поне за малко. Но не и ние. Ние имаме Бог Всемъдър, Вселюбящ, но и Всевиждащ и Справедлив. Цялата Вселена е Негова и нито на земята, нито в морските дълбини, нито на небето можем да се скрием от Него. Той вижда и знае всичко, Той прави скритото да се покаже наяве, Той чете в сърцата. Затова ние сме спокойни и се радваме в мир. Защото винаги сме с Него, защото Той е нашата почивка, радост, дело и смесъл на живота. Защото ако направим добро и никой никога нищо не разбере за това на този свят, по обещанието Божие, ще ни бъде въздадено стократно, и то в бъдния век, в истинския свят, където всички един ден ще осъмнем – искаме или не, вярваме или не, и тогава Истината ще ни се открие с лицето Си.

Така и в днешния Апостол е казано да постъпваме по Духа, ако сме духовни. Казал е Господ: „…по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16) и затова са описани плодовете на Духа – любов – та кой не знае какво е любовта!, радост – нека я видим в очите на децата, мир – този мир Иисус ни даде и завеща, за да не се смущават сърцата ни (Йн. 14:27), дълготърпение – ненапразно това е и първата характеристика, дадена в Химна на любовта (1 Кор. 13:4), защото няма любов без дълготърпение, не просто търпение, а дълго-търпение и обратното, няма търпение, дълго-търпение без любов, иначе е сдържане, потискане, просто изтърпяване, друг плод на Духа е благостта – добротата, милостта, подражанието Богу, милосърдието – и като чувство, и като дела и последно, но не и по значение – вярата. Ето плодовете, проявите на Светия Дух, по тях ще познаем дали се приближаваме до изпълнение на Божието завещание или, напротив, оплитаме се в мрежите на заблудата. Защото „против такива няма закон“ – ако отстъпим на грубиянина, ако дадем милостиня, ако изтърпим неправдата винаги ще постъпим правилно, да, за някои може да сме овчедушни, но може и да сме истински Христови. Каква е разликата ли? По Дух да постъпваме, ако живеем с Духа Свети. Вътре в нас, тихият, но настойчив Божи глас непогрешимо ще ни насочи и сърцето няма да ни подведе – ако замълчим като сме предизвикани, ако злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се (1 Кор. 4:12-13) и при това имаме мир в себе си, ако постъпваме така, както искаме с нас да постъпват (Лк. 6:31), ще знаем, че сме на прав път, че постъпваме по Бога. Това е дело апостолско, мъченическо, Христово.
Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери и получили даровете на Духа, нека се възрадваме духовно и да празнуваме! Защото Бог дойде на света в плът, изкупи ни и ни прати Светия Дух – да ни напътства и подкрепя в делата на Светлината, като сам Господ ни прощава греховете и ни очиства от всяка неправда (1 Йн. 1:7 и 9). Защото дори нищо друго да не извършим, дори само да понесем някому другиго теготата, даже незаслужено обвинени или неоснователно осъдени да поемем чужд товар, ще изпълним закона Христов, защото това е добрият подвиг, това е истинският Път, това е опазването на Вярата и за това ще ни очаква венецът на Правдата, (2 Тим. 4:7) и то в Бъдещия Век, в най-важния ден, когато срещнем Бога в лице, за да останем с Него заедно във Вечността. Амин!
Автор: Деян Петров

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед за празника на св. ап. Петър и Павел на свещеник Стефан Чалъмов

Уважаеми читатели, представяме ви проповедта на свещеник Стефан Чалъмов от Стере Загора за празника на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *