Начало / Интереси / Проповеди / Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери

Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери

След празничните дни, в които целият свят празнуваше – Рождество, Обрезание Господне и Св. Василий Велики иде предпразненството на Богоявление – очакването на деня, в който Светата Троица се явява в пълнота – Бог Отец проговаря и ясно посочва, че Той е Неговият Възлюбен Син, Светият Дух като гълъб снизхожда върху Възлюбения Син в плът при Кръщението Му в река Йордан, От днес започва празничното очакване на тоя велик ден, а сега ние празнуваме Събора на Светите 70 Апостоли и паметта на Прпмчк. Онуфрий Габровски и Преп. Теоктист.
Днес Господ, с думите на Апостола ни припомня защо се наричаме християни и какво е всъщност изпълнението на закона Христов.

Защото всички ние, кръстени от вода и Дух като нови твари, Божии избраници и следовници, често се колебаем и търсим правилното поведение в различни житейски случаи. И понеже сме кръстени и в Христа сме облечени, светът гледа на нас, небесата снизхождат към този свят и хората и ангелите ни гледат с внимание. И каквото и да кажем или направим, то се сравнява с най-висшите очаквания, защото сме обещали да сме Божии, да се стремим към непостижимия идеал на Богочовека и на безброя Светци и Апостоли. Трудно е, уморително, на моменти отчайващо невъзможно. Някой би искал да си почине от тези свръхочаквания към нас, да се скрие някъде, да избяга – поне за малко. Но не и ние. Ние имаме Бог Всемъдър, Вселюбящ, но и Всевиждащ и Справедлив. Цялата Вселена е Негова и нито на земята, нито в морските дълбини, нито на небето можем да се скрием от Него. Той вижда и знае всичко, Той прави скритото да се покаже наяве, Той чете в сърцата. Затова ние сме спокойни и се радваме в мир. Защото винаги сме с Него, защото Той е нашата почивка, радост, дело и смесъл на живота. Защото ако направим добро и никой никога нищо не разбере за това на този свят, по обещанието Божие, ще ни бъде въздадено стократно, и то в бъдния век, в истинския свят, където всички един ден ще осъмнем – искаме или не, вярваме или не, и тогава Истината ще ни се открие с лицето Си.

Така и в днешния Апостол е казано да постъпваме по Духа, ако сме духовни. Казал е Господ: „…по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16) и затова са описани плодовете на Духа – любов – та кой не знае какво е любовта!, радост – нека я видим в очите на децата, мир – този мир Иисус ни даде и завеща, за да не се смущават сърцата ни (Йн. 14:27), дълготърпение – ненапразно това е и първата характеристика, дадена в Химна на любовта (1 Кор. 13:4), защото няма любов без дълготърпение, не просто търпение, а дълго-търпение и обратното, няма търпение, дълго-търпение без любов, иначе е сдържане, потискане, просто изтърпяване, друг плод на Духа е благостта – добротата, милостта, подражанието Богу, милосърдието – и като чувство, и като дела и последно, но не и по значение – вярата. Ето плодовете, проявите на Светия Дух, по тях ще познаем дали се приближаваме до изпълнение на Божието завещание или, напротив, оплитаме се в мрежите на заблудата. Защото „против такива няма закон“ – ако отстъпим на грубиянина, ако дадем милостиня, ако изтърпим неправдата винаги ще постъпим правилно, да, за някои може да сме овчедушни, но може и да сме истински Христови. Каква е разликата ли? По Дух да постъпваме, ако живеем с Духа Свети. Вътре в нас, тихият, но настойчив Божи глас непогрешимо ще ни насочи и сърцето няма да ни подведе – ако замълчим като сме предизвикани, ако злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се (1 Кор. 4:12-13) и при това имаме мир в себе си, ако постъпваме така, както искаме с нас да постъпват (Лк. 6:31), ще знаем, че сме на прав път, че постъпваме по Бога. Това е дело апостолско, мъченическо, Христово.
Щастливци сме да се наричаме Христови синове и дъщери и получили даровете на Духа, нека се възрадваме духовно и да празнуваме! Защото Бог дойде на света в плът, изкупи ни и ни прати Светия Дух – да ни напътства и подкрепя в делата на Светлината, като сам Господ ни прощава греховете и ни очиства от всяка неправда (1 Йн. 1:7 и 9). Защото дори нищо друго да не извършим, дори само да понесем някому другиго теготата, даже незаслужено обвинени или неоснователно осъдени да поемем чужд товар, ще изпълним закона Христов, защото това е добрият подвиг, това е истинският Път, това е опазването на Вярата и за това ще ни очаква венецът на Правдата, (2 Тим. 4:7) и то в Бъдещия Век, в най-важния ден, когато срещнем Бога в лице, за да останем с Него заедно във Вечността. Амин!
Автор: Деян Петров

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Климент Охридски и неговото епохално дело

Почитайки паметта на св. Климент Охридски чудотворец, ние празнуваме и празника на нашия духовен дом, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *