Начало / За Вярата / разкази / Малкият Христос

Малкият Христос

Бим-м-бам-м, бим-м-бам-м – биеха коледните камбани. Малкият Тошо се захласна в техния звън. Той не забеляза как се откъсна от ръката на майка си. Докато се огледа, видя се заобиколен от непознати хора, които изпълваха площада пред голямата църква.
– Мамо, мамо! – завика Тошо и затича между хората. – Мамо, къде си?
Никой не му се обаждаше. Само камбаните биеха весело: бим-м-бам-м, бим-м-бам! Тошо заплака и се завтече към камбанарията. Като стигна до нея, вдигна ръчички и извика нагоре:
– Мамо, мамо!
Струваше му се, че камбаните ще му помогнат да намери майка си. Но те не искаха да чуят, а все си биеха: бим-м-бам-м, бим-м-бам!
Тошо заплака отново. Как ще си отиде самичък? Той знае – майка му го търси сега. Но как ще го види сред толкова хора? По-добре е да се покачи на църковните стъпала. Там ще я чака. Там тя по-лесно ще го забележи.

Тошо се сви на каменната стълба. „Ей сега ще зажумя – мислеше си той. – Като си отворя очите, мама ще бъде при мене. Тя ще дойде. Тя знае, че не мога да си ида самичък.“ Детето зажумя. Сетне отвори очи, но майка му я нямаше. Едри сълзи потекоха по бузите му. Той пак зажумя.
Изведнъж един тънък гласец се обади до него:
– Кажи защо плачеш? – попита повторно момченцето.
– Загубих мама – отвърна Тошо, като хълцаше. – А не мога да си отида самичък.
– Не плачи – рече момченцето. – Ела с мене! И аз не зная къде е домът ми. Хайде, ще търсим заедно. 
Тошо погледна момченцето. То беше облечено в дълга бяла дреха и държеше тояжка в ръка. Тошо го хвана за ръката и тръгна с него. 
Но малкото момченце съвсем не знаеше накъде да върви. На всяка порта се спираше, хлопаше и питаше: „Тук не е ли домът ми?“. Но навсякъде го пропъждаха. То изреди много врати, ала никъде не чу добре дума.
Най-после бялото момченце наведе глава, седна на един камък край пътя и заплака. То плачеше тъй жално, че Тошо поиска да му помогне.
– Малък или голям е твоя дом? – попита Тошо. 
– Не зная – отговори момченцето. – Пратиха ме да диря и ми рекоха, че имам дом на много места. Но не ми казаха къде! Тошо се замисли. Той чу отново коледните камбани, което биеха отдалече. И изведнъж си спомни за бедния обущар, който живееше близо до тяхната къща. Той обичаше децата и животните. Винаги имаше малко халва и симид за малките си гости. Всякога намираше някой кокал или месце за бездомните кучета и котки. Там, в малката къщурка на бедния обущар беше хубаво и тихо.  Там ще отворят на малкото момченце. Но как да намерят къщурката на обущаря?
– Студено ми е – рече момченцето с бялата дреха.

Тошо видя, че то носи само тая тънка дреха и трепери от студ. Дожаля му още повече за бедното момченце. Той сне палтенцето си и го метна на гърба му. Тогава, кой знае как, си спомни откъде трябва да мине, за да намери къщата на обущаря.

– Ела – каза Тошо и хвана другарчето си за ръка. – Аз зная къде да те заведа.
След малко двете деца стояха пред малка схлупена къщурка. Прозорчето й светеше. Отвътре обущарят пееше: „Бог се роди, Коледе ле, снощи вечер, по вечеря…“
Щом чу песента, малкото момченце плесна с ръце и извика:
– Тук е!
После върна палтото на Тошо, прегърна го и рече:
– Иди си и ти! Майка ти е тук наблизо!
– Как се казваш! – попита Тошо. – Ще се видим ли пак?
– Аз съм малкият Христос – отговори момченцето. – Когато поискаш да ме видиш, ще ме намериш в къщата на бедния обущар. 
Тошо разтвори очи. Той поиска да попита още нещо. Но малкото момченце веднага изчезна. Тогава Тошо разтвори още по-широко очи и изведнъж прогледна. Той видя, че не е пред къщата на обущаря, а в малкото си легло. Над него стоеше майка му и му се усмихваше.
– Мамо! – извика радостно Тошо – Къде беше?
– Виждаш ли! Който не слуша се губи! – отвърна майка му. – Добре, че добрият Господ ми помогна да те намеря на стъпалата, дето беше заспал.
– А къде е майлкият Христос? – попита Тошо.
– Той ти прати тази изграчка – рече шеговито майката и му подаде една красива топка.
Тя не знаеше, че Тошо наистина беше видял тая нощ малкия Христос.

Автор: Д. Шишманов
Източник: За да бъдем по-добри

За Ангел Карадаков

Виж още

Блажената Олга от Аляска и нейният съпруг, о. Николай

Миналия път разказахме за блажената Олга, благодарение на която Бог се прославил из земите на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *