Начало / За Вярата / разкази / Достоен, недостоен…

Достоен, недостоен…

Разчу се за ръкоположение в енорията на Блажка. Като чу тази новина, тя искрено се зарадва, но както обикновено се случва при Блажето, ентусиазмът и еуфорията от предстоящото  тържество бързо зачезнаха, когато разбра кой ще бъде ръкоположеният.
Альоша се казваше, добро и умно момче на 21 години. Блажка го познаваше бегло и може би не от отдавна. Спомни си и за неговата венчавка, миналата седмица. Веднага щом се бе оженил, той бе подал документи за свещеник – личи си, че е доста нахъсан и кариерно ориентиран.

Влизайки вкъщи, Блажка се заби пред компютъра, за да прочете какво е това тайнство ръкоположение и как се извършва. Най-голямо впечатления й направи това, че владиката пита дали ръкополаганият е достоен. Достоен ли беше Альоша? Това се замисли и Блажка.  Замисли се, защото ако всичко се извършва пред хората, то и хората трябва да кажат достоен ли е този, който се ръкополага, и ако не е, то да се извика, да се каже, да не се мълчи. Защото инак всичко ще тежи именно на съвестта на онези, които са извикали лъжливо, които дори и да са искали, не са излъгали Бога, а себе си.

Неделята мина, Блажка така и не можа да прецени достоен ли е или не Альоша и именно заради това и не отиде на службата. Но увлечена в мисли, Блажка взе едно от цветята на баба Тодорка. Седна на терасата и започна да къса листенцата, казваше си: Достоен, недостоен, достоен, недостоен… Така си и  помисли, че ги определят кандидатите за духовници с откъснати цветя от саксиите на баба Тодорка.

Автор: Ангел Карадаков 

За Ангел Карадаков

Виж още

Каменодлецът Симах (разказ)

По народната приказка „Господ, свети Петър и Сечокамък” Това се случило много, много отдавна, преди ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *