Начало / Коментар / Как да живеем в Содом?

Как да живеем в Содом?

Няма защо да крием: ние се страхуваме от бедност, от престъпници, от болести, от катастрофи, от края на света и вечната гибел. При това мащабите на нашите страхове далеч не съответстват на мащаба на това, от което се страхуваме. И често забравяме, че съвършената любов пропъжда страха (1 Йоан. 4:18). И по-просто казано, забравяме, че Господ е с нас; от душа пеем в храма: С нас е Бог! или: Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? (Пс. 26:1), а в живота (или, казано „по човешки”) се страхуваме от всичко, споменато по-горе.

Честно казано, има от какво да се страхуваме. От вечната гибел дори трябва да се страхуваме – и да се каем и молим за Божията милост. Но това „не е същият” страх, това е спасителен страх. С края на света нещата стоят по-сложно – тук, разбира се, няма как да минем без страх, но той се смекчава от размисли за славното Второ пришествие на нашия Господ Иисус Христос, а не от трескави търсения на съмнителни източници, които уж съобщават за срокове и знаци. С катастрофите няма какво да направиш, те не са в наша власт, включително и, уви, предизвиканите от технологиите, и още повече предизвиканите от терористи, но с възможността за тях е по-полезно просто да се примирим, отколкото десетки пъти да умираме със страшна смърт в своето въображение. И в болестите няма нищо добро (това, че те са духовно полезни, човек може да говори само за собствените си болести, а да посочва на гърчещия се от болки ближен духовните предимства на това състояние, никак не се получава). Бедността също е относителна: така за милиардера е тъжно и обидно да се преквалифицира в обикновен милионер. Съществува и пословица: всеки си има своя скръб: на един супата е рядка, а на друг бисерите са дребни.
Може би най-лошо от всичко, най-ирационално от всичко е съвсем разумният страх от престъпниците. Работата не е в това, че те могат да оскърбят всеки от нас, да го лишат от имущество, да го осакатят и убият по най-мъчителен начин… Да, това наистина е страшно. Но още по-страшно е, че сферата на престъпността е обвита в смрадта на нечестието, и ние не само се страхуваме за себе си и за близките си, но и се ужасяваме от тази най-дълбока бездна на безнравствеността, до която рискуваме да се докоснем, за която знаем, че съществува и се разпространява в света. И самото нечестие, дори ако не ни заплашва лично, ни хвърля в ужас.
И възниква въпросът: как да живеем в Содом? И този въпрос става страшен и поради нова, че Господ може да накаже Содом. А ние живеем тук.
По мое мнение, подробен, поучителен и утешителен отговор на този въпрос се съдържа във Второто съборно послание на свети апостол Петър. Би било добре да седнем и внимателно да го прочетем отначало докрай. Но затова трябва да настроим по особен начин и душата, и сърцето, и разума си. А ако постепенно…
Светият Апостол говори и за предаващите се на порока, и за отпадащите от вярата, и за лъжепророците, и за Деня Господен, когато този свят ще загине, и за това, че ние, вярващите в Христос, Сина Божи, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13). И ние трябва да мислим за това да се явим пред Бога в мир, неосквернени и непорочни (3:14). А дълготърпението на Господа, по думите на апостол Павел, трябва да смятаме за спасение (ср. Рим. 2:4). Господ не иска хората да погиват, а очаква тяхното покаяние.
Затова нашето дело в развратния свят не е в нищо друго, освен да викаме в молитва (а нима рядко ни се случва да чуваме и подобното на призоваване на наказание над главата на нечестивците, и – което е още по-лошо – на порицания непосредствено по адрес на Създателя: „Господи, как търпиш това!”), и да пазим себе си. И да помним, че праведникът изпълнява много едно важно дело в света: спасява народа от гибел. Но не с пропаганда и агитация, не с гръмки изобличения, а просто с факта на своето съществуване.
Като се обърнем към печалната история на Содом, и по-точно, към предисторията на неговата гибел (вж. Бит. 18:20:33), ще видим, че Господ е бил склонен да му окаже милост по застъпничеството на Авраам. Епизодът „пазарлъкът на Авраам” е един от най-драматичните в Стария Завет: Авраам моли да не бъдат погубени праведниците заедно с нечестивите. И Господ се съгласява да пощади града, ако в него се намерят 50 праведници (броя предлага Авраам). След това Авраам моли пощада за Содом, дори ако праведниците са само 45… 30… 10. И Господ всеки път се съгласява. Но нали и десетима не се намерили!
Като се върнем към заглавието, ще кажем, че в Содом може да се живее – но така, че да останеш праведник. А за това е необходимо известно спокойствие на духа, което никак не е лесно да се постигне. Ето и апостол Петър, говорейки за единственото милостиво изключение при гибелта на Содом, посочва, че Господ избавил праведния Лот, измъчен от живота сред нетърпимо развратни хора (защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше – 2 Петр. 2:7-8), защото Господ знае как да избавя благочестивите от изкушения. Каква неочаквана и хубава дума „измъчен”! Не възмутен, не озлобен, дори не развълнуван бил Лот в Содом, а измъчен – разбира се, от постоянното напрежение, предизвикано от необходимостта да не се възмущава, да не се озлобява, да не се вълнува, накратко казано – да не се хвърля в морето на страстите.
А нали, ако се замислим, ще видим, че на Бог също не Му е лесно с нас…
Превод: Татяна Филева
Автор: Марина Журинска
Източник: www.foma.ru 

За Ангел Карадаков

Виж още

Победата над егото започва с покаяние

Съвременната психология ни казва, че трябва да се чувстваме добре в себе си и ни ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *