Начало / Интереси / беседи / За липсата на религиозно-нравственото възпитание на съвременната младеж

За липсата на религиозно-нравственото възпитание на съвременната младеж

Публикуваме беседата изнесена на празничния концерт в Софийската св. Митрополия по повод Въведение Богородично и Денят на християнската младеж. Беседата е на тема – „За липсата на религиозно-нравственото възпитание на съвременната младеж и последствията от него”.
За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст, за други в юношеска, а за мнозина дори в напреднала. За нас християните то се осъществява чрез Св. Кръщение, но не само. Освен кръщението необходимо е и наставление, преподаване на Вярата и приобщаване с Христа. А най-прекият път към Бога е съзнателният и активен духовен живот и постоянното участие в св. Тайнства на Църквата. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата. Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си Йоаким и Анна, когато навършила три години и това било не еднократно въвеждане, а въведение завинаги, въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.

Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм, не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги и нещо повече сам да стане дом Христов. Чрез св. Причастие и чрез всякаква духовна благодат да бъде истински храм на Св. Дух. Божият храм стои отворен и чака въведение, „оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие”, казва самия Господ. За съжаление в почти всички семейства, въведението в храма на най-новия член се свежда до кръщението и там сякаш всичко спира. Кръстихме го готово! Гордо и самодоволно възкликват самодоволните родители, с това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава и фактът, че сме християнско семейство и по традиция православно.
От тук нататък продължават грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък, удовлетворяват се всевъзможни прищевки на детето. То получава все нови и нови играчки, развлечения, забавления, нов компютър, нов телефон и т.н. За такова дете въздържанието е непознато, то живее ръководейки се от единствената мисъл, че всички са му длъжни и може всичко да получава на готово.
След това продължават и стремежите за добро образование и престижно училище с мечтата на родителите техните деца да направят добра кариера, да изкарат много пари – бързо и без много труд. Разбира се няма нищо лошо в това – родителите да мотивират детето си да учи и да се развива, но проблема е в това, че не възпитават своя син или дъщеря в строгите принципи на християнското поведение, а поощряват страстните наклонности на тяхната природа и в последствие те се развиват в направление към греха. Богатството и стремежа към материалното като цяло води до поквара, разруха и накрая до духовна смърт.
Съвременният свят на всяка крачка подтиква детето към грях. То е едва успяло да излезе от състоянието на ранно младенчество и от всички страни започват да го дебнат душевредни впечатления. Възможно ли е в наше време да се изолира чистото дете от бесовщините, обкръжаващи ни от всички страни? Едва ли! Дори, ако го отпишат от училище и го обучават вкъщи, дори родителите няма да го спасят от множеството вредни впечатления. Как да помогнем на детето да съхрани телесното си и душевно здраве в съвременния електронен свят? Как да предотвратим въздействието на отравящите душата впечатления без при това да го превръщаме в старец, без да го лишаваме от детските игри и другите утешения? Как да израсне душевно здрав нравствен човек без да превръщаме живота му във върволица от забрани?
Специалистите по детска психология отдавна са установили, че детето е повече емоционално отколкото логично, то запомня по-лесно чувства, а не факти и понякога впечатлението от това или онова събитие, често незначително се запомня от него за цял живот. Навиците спечелени в детството са подобно на букви изрязани в кората на младо дърво. Те растът и за уголемяват заедно с него и дори съставляват част от него самото. Има една мъдра мисъл: „безделието е майка на всички пороци”, би било голямо благо, ако детето още от ранно детство привикне да не остава без занимание. От безделието идва и навикът с часове да се седи пред телевизора, увлечението с игрите на компютъра, а и самата мечтателност. Защо, ако един ученик охотно се съгласява да пуши и да пие- друг се отказва без съжаление? Защо сред веселата компания от юноши се намира един, който поглежда часовника, за да се прибере на време вкъщи, очевидно това са възпитавани деца. Те умеят да се отклоняват от злото или от страх пред родителското наказание или по навика на въздържанието и послушанието. Пътят за възпитаване на добри навици без съмнение е за предпочитане. За съжаление негативното и лошото в този свят се сблъсква с подрастващите още от самото начало на съзнателния им живот. Неприличните гледки, вулгарните изрази, сквернословията и мимолетните връзки са мощни провокации, които покваряват сърцето на младия човек. Всички те рушат онова, което  семейството е изградило богатството, пресищането, разточителството и любовта към материалното водят рано или късно до блудство, безнравственост.
Децата днес растат слушайки и четейки ежедневно за най-различни престъпления, злодеяния, обири, измами, употреба на наркотици и за съжаление самоубийства. Днешната медийна култура прави ситуацията още по-сложна, защото държи в затъмнение истинските добри примери, а вместо това всяко зло веднага се разпространява. Моделите за днешната ни младеж са все отрицателни. За техен пример много рядко се сочат светиите, героите, народните будители и благодетели, духовните личности, хората на науката и изкуството.
Напротив, в целия свят гъмжи от войни, терористични актове, търговия на оръжия и жива плът, страшни болести, унищожаване на околната среда. Увеличена е консумацията на алкохолни напитки и психотропни вещества и т.н.
Виждаме съвременните младежи по подплашени, лишени от любов и меланхолични. Те имат многообразни развлечения, но не се забавляват истински, търсейки радост те намират печал. Вкусвайки временна наслада поглъщат мъка. Докато спокойната съвест отдъхва само в истинската радост. Доброто забавление, приятният разговор и общуването като цяло отморяват, удовлетворяват и успокояват душевно и телесно. Такова общуване обаче днес липсва в ежедневието на почти всеки един младеж, защото всеки има лаптоп, смартфон и фейсбук и там се случват интересните неща. Днес, голяма част от младежите са стресирани ритъмът на живота е станал силно динамичен. Свръх консумацията, постоянното гонене на време, както и неизпълнените амбиции са едни от главните причини за стреса. Съперничеството, неуспехите, предателствата, манията за перфектност и егоизмът още повече засилват този стрес. А спокойствието и главно смирението внасят равновесие и усилват духа, докато постоянният и нестихващ стрес може да доведе до различни нервни и сериозни психични заболявания.
Църквата ни учи да не променяме другите, а самите ние да се променим. Да се жертваме и да претърпим мъчения за другия, когато Христос дошъл на земята, за да прегърне падналия човек – Той не го е разпнал, а Сам претърпял  мъчения заради него. Следователно, когато научаваме децата да претендират, да търсят своите права, ние ги отхвърляме в пътя на жертвата в живота им, пътя на мъченичеството и на търпението. На реалната отговорност към другия, на истинския духовен живот. Наистина можем ли да преодолеем проблемите на съвременните деца? Постоянно се говори за насилието в училищата, за нарастващата детска престъпност и учудени се питаме как се стигна до това положение.
 Нека не търсим причините в другия. Нека погледнем в огледалото там ще видим, както казва старецът Порфирий: „най-лошият човек на земята”.
Бих искал за кратко да обърна внимание и на въпроса за жизнено важната необходимост от задължителното въвеждане на религиозното образование в българските училища и в частност преподаването на Православното – християнско учение и ценности. Това не е просто въпрос, който очаква отговор, а огромен проблем, който очаква незабавно решение. Тези думи не са преовиличение, а отразяват пряко действителността, в която живеем. След семейството именно училището е призовано да сее нравственост у децата, да се грижи да образова не само ума, но и сърцето. За съжаления трябва да признаем, че нито семейството, нито училището е способно да изпълни това най-високо свое призвание. Самите родители са живели в едно атеистично общество и често пъти се затрудняват в подобното възпитание на своите деца. Училището, от своя страна приема тези духовно неориентирани деца в системата си, но вместо да се бори с болестта, я задълбочава. То дава знания на разсъдъка, но е с вързани ръце, за да направи тези деца светли, състрадателни, пленени от добродетелите и чистия живот. Училището с различните си премети преподава знания за почти всичко свързано с творението, а за самия Творец абсолютно нищо. Последствията от един толкова продължителен духовен глад са налице, а в най-близко бъдеще могат и да се окажат катастрофални. Какво може да даде на едно дете правилното възпитание? Много е важно родителите да имат вяра, състрадание, любов и да са единодушни. Един проблем както знаем винаги води до нов проблем. Отсъствието на познание на Бога в семейството се отразява и във възпитанието на децата.
Нашите деца растат без тайнства. Чуваме някои майки се хвалят, че момченцето им е толкова умно, че от съвсем малко знае всички марки коли. Така е! Детето също знае какво е вино, но не и какво е св. Причастие. Религиозно-нравственото възпитание учи децата на морал, любов към Бога и ближния, на това, че хората, които помагат на другите, по тайнствен начин забравят собствените си проблеми, обличат се с болката на другия. Христос отнема тяхното притеснение и им дава благодат.
Често някои родители изброяват жертвите, които са направили за тях. Всеки път, когато правим това обаче трябва да мислим за жертвата, която Христос е направил за нас. Пишейки до един игумен и съответно до всички, които имат отговорност за други хора т.е. и родителите, св. Йоан Лествичник казва, че е дързост да искаш от децата си да те слушат, когато ти не си направил нищо, за да послушаш Бога. В нашето всекидневие често правим следното: когато някой извърши грях, който и ние сме извършили сме склонни да го оправдаем. Е, човешко е казваме. Но ако е извършил грях, който ние не сме сторили сме готови веднага да го осъдим. Ако сме духовно будни и в двата случая няма да съдим другия.
Нека се молим усърдно за децата, нека родителите не се отказват. Ще дойде време, когато и колкото и да не го очакват ще се появят подходящите условия и искрата, която са вложили в децата си ще се запали и ще даде плод. Ще дойде време, когато някаква нужда, изпитание или случайно събитие в живота им ще ги срещне с Бога и тази искра, която ще съществува от детските години, в подходящия момент ще се запали.
Всеки млад човек, юноша или девойка трябва своевременно да разучи себе си, да се помоли, да се посъветва с опитни духовници. Да се вгледа дълбоко в себе си и да открие какво е действителното му влечение и призвание. Възпитанието изисква подход, то е изкуство, учтивост, доброта и кротост. Правилното възпитание представлява мощна сила срещу настъпващите изкушения. Проблемите и различните предизвикателства стоящи пред съвременните младежи. В господната притча за сеяча се казва, че семената, които той хвърлял попадали на различни места, но само добрата почва даде плод. Нека ние вършим нашата мисия – сеитбата, а жътвата е Божие дело. Нужна е много тактична намеса в живота на децата търпение, разбиране, вяра в Бога и гореща молитва за децата на майка България да растат с религиозно нравствено образование, във здраве и жизнерадост.

 

Честит празник на всички! 
 
Автор: дякон Симеон Змейков

За Ангел Карадаков

Виж още

Колкото по-чисто е сърцето, толкова по-доверчиво е

Обикновено гледаме на другите човеци през своите собствени вътрешни очи и с това, „с което ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *