Начало / Интереси / Проповеди / Дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни

Дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни

               „И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи… и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.” (Лука 12:18-20)
Това е част от притчата, която светата Църква справедливо е нарекла „притча за безумния богаташ“.
Тази евангелска притча носи в себе си огромен смисъл, който трябва да бъде правилно разбран от всеки човек, независимо от материалното му положение. Господ не осъжда човека за това, че е решил да построи нови хамбари и да събере там реколтата. Но след добрата мисъл последвала много опасна житейска философия – греховна, а затова и опасна: „и ще кажа на душата си: яж, пий, весели се”.

Този човек виждал в своето богатство абсолютна ценност. Повече нищо не му било нужно: има материални средства, а по-нататък – само ще се наслаждава на живота.
Да! Имането, притежанието, вещите, парите са душепагубна страст. Те завладяват човека и той губи човешкия си лик. На тази страст са подвластни всички, не само богатите. При тях просто дозата и пристрастяването са по-големи и по-силни. От тази страшна страст иска да ни предпази Христос. Богаташът е заслепен и пленен от внезапно увеличилото се богатство и смята, че това е върхът на човешкото щастие; че вече има всичко и не му остава нищо друго, освен да изживее живота си в земни наслади и веселие.
Не му минава и през ум за бедните, страдащите и нуждаещите се, а най-вече и за Бога, Който повелява и изисква винаги и всячески да им помагаме според възможностите си. Една от най-опасните черти на притежаването (на богатството) е тази, че колкото повече имаме, толкова по-силно става желанието да увеличаваме имането си. Затова го и сравняват с морската вода: колкото повече пием, толкова повече ожадняваме.
Именно поради това един от основните мотиви, една от основните идеи в Христовата проповед е тази: правилно подреждане на ценностите и предпазване от пристрастяване към земните неща (те могат да бъдат най-различни). Защото земните неща са второстепенни; в живота на християнина (а и на всеки човек) те винаги трябва да стоят на второ място. Не да ги отхвърляме и да ги зачеркнем. Те просто трябва да следват потребностите на душата. Защото, те са тленни и временни, а душата е безсмъртна и вечна.
Бог не изисква от нас непременно такива подвизи. Той ни е дарил с безчислени блага – материални и духовни -„за наша наслада и храна”. Никое от тези материални блага ние не трябва да превръщаме в цел и смисъл на живота си, в идол, на който да служим и да се кланяме и на който да разчитаме и да се осланяме. Христос осъжда безумния богаташ не само за начина, по който възнамерява да употреби богатството си и за алчността му, а и за вярата му, че в това богатство е изворът на щастието и че то (богатството) е гаранция против бедите и нещастията в живота.
       Нека примерът на безумния богаташ от евангелската притча ни предпази от пристрастяване към земни блага. Всеки от нас да се грижи да придобие Божията благодат и докато преминаваме през този свят да ни подкрепят в търпението и понасянето на трудности думите Христови: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” /Лука 12:32/.
Нека в живота си търсим най-напред Бога и Неговата мъдрост, на Него да вярваме и на Него да се уповаваме. Да знаем и да помним истинската стойност на земните и небесните блага, да се ползваме благоразумно от тях, да богатеем в Бога и да си събираме съкровища на небето, защото по думите на Спасителя „дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни” (Лука 12:34). Амин.
Автор: Боян Фердов 

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Климент Охридски и неговото епохално дело

Почитайки паметта на св. Климент Охридски чудотворец, ние празнуваме и празника на нашия духовен дом, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *