Добротолюбие Православие, вяра, църква
Един свещеник минавал край една новострояща се къща в неговата енория. Тук един от зидарите говорел:
– Няма по-лек занаят от тоя на свещениците, защото те почти нищо не работят. По цял ден се разхождат с чадър в ръка и с няколко книги в чантичка. Това бих работил и аз…
Останалите работници се изсмели, а свещеникът се обърнал към говорещия с думите:
– Колко печелиш на ден?
– Сто и петдесет лева – отговорил работникът.
– Добре, аз ще ти платя всичко, което припечелваш за цяла седмица, само ела за няколко часа с мен – казал свещеникът.
Работникът не се съгласявал отначало, но другарите му го принудили да приеме предложението на свещеникът.
– Сега ще отидем да видим един болен.
– Но от каква болест страда? – запитъл работникът.
– От коремен тифус – отговорил свещеникът.
– Щом е така, аз ще остана вън, защото досега не съм боледувал от тази болест и се боя да не се заразя. При това имам жена и деца, които също така ще бъдат изложени на опасност.
– Та и с мен е същото – кротко отговорил свещеникът, и аз не съм боледувал до сега от тази болест и аз имам жена и деца. Трябва, обаче, да дойдеш където ще отида, защото такова ни е условието.
Работникът запитал още:
– След това къде ще отидеш?
– При едни бедни деца, болни от скарлатина. Баща им преди няколко дни се помина от туберколоза.
Без да дочака, какво ще му каже по-нататък свещеникът, работникът отстъпил няколко крачки и рекъл:
– Щом е така, аз съм доволен от занаята си и не ще ти завиждам повече…
