Начало / За Вярата / разкази / Свещенството – тежкото призвание

Свещенството – тежкото призвание

Един свещеник минавал край една новострояща се къща в неговата енория. Тук един от зидарите говорел:
   Няма по-лек занаят от тоя на свещениците, защото те почти нищо не работят. По цял ден се разхождат с чадър в ръка и с няколко книги в чантичка. Това бих работил и аз…
Останалите работници се изсмели, а свещеникът се обърнал към говорещия с думите:
         Колко печелиш на ден?

         Сто и петдесет лева – отговорил работникът.
         Добре, аз ще ти платя всичко, което припечелваш за цяла седмица, само ела за няколко часа с мен – казал свещеникът.
Работникът не се съгласявал отначало, но другарите му го принудили да приеме предложението на свещеникът.
         Сега ще отидем да видим един болен.
         Но от каква болест страда? – запитъл работникът.
         От коремен тифус – отговорил свещеникът.
         Щом е така, аз ще остана вън, защото досега не съм боледувал от тази болест и се боя да не се заразя. При това имам жена и деца, които също така ще бъдат изложени на опасност.
         Та и с мен е същото – кротко отговорил свещеникът, и аз не съм боледувал до сега от тази болест и аз имам жена и деца. Трябва, обаче, да дойдеш където ще отида, защото такова ни е условието.
Работникът запитал още:
         След това къде ще отидеш?
         При едни бедни деца, болни от скарлатина. Баща им преди няколко дни се помина от туберколоза.
Без да дочака, какво ще му каже по-нататък свещеникът, работникът отстъпил няколко крачки и рекъл:
         Щом е така, аз съм доволен от занаята си и не ще ти завиждам повече…
  

Из „Беседи за детски православни християнски дружества при Прогимназия“, София 1936г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Моят дядо Назарий

Вървяха по стръмната пътека хванати за ръка – млади, енергични и пълни с мечти. Сърцата ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *