Начало / Интереси / Проповеди / Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот.

Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот.

Години наред у нас днешният празник – Въведение на Пресветата отроковица Мария в храма – се посвещава на християнското семейство. Предназначението на това посвещение е: да се изтъква какво е и какво трябва да бъде християнското семейство, какво е неговото значение и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински честит християнски семеен живот.

Но какво, собствено, е семейството? На този въпрос най-често се дава следният кратък отговор: „Семейството е първата и основна клетка на обществото”. Предназначението на семейството като институция е да създава и подготвя членове на обществото. Този отговор е, наистина, правилен, но не е пълен, защото семейството е нещо повече от една институция за създаване и подготвяне на членове на обществото. Бракът е нещо повече от един формален съюз (договор), който урежда гражданските и имуществени съпрежуски отношения, определените законни права и задължения. Бракът, като основа на семейството, не е само за продължение на рода и озаконяване на отношенията между двата пола. Ако само чадородието беше единствената цел на брака, то тогава следваше да се отрекат всички бездетни бракове. Очевидно, бракът има и друга подбуда и друго оправдание: духовна дружба между съпрузите, споделяне на радости и скърби и на трудностите в живота. Бракът осъществява и пълнота на семейния живот. Когато Адам бил създаден, той се почувствал сам. И той осезателно ще да е почувствал самотата, за да се отбележи в страниците на Св. Библия: „И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове, но за човека не се намери помощник, нему подобен” (Бит. 2:20). Затова и Бог му създал помощник: „И рече Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник нему подобен” (Бит. 2:18). „И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми… Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:22-24). Единственото, за което тук става дума, не е толкова от телесно, биологическо, колкото от духовно-нравствено естество. То е плод на любов, но не толкова на животинската, плътска любов (ерос), колкото на чистата, жертвената, възвишената, божествена любов (агапа). А това ще рече, че бракът е нещо повече от един формален съюз и семеъството у нещо повече от една институция за създаване на човеци. Бракът от християнско гледище, по начало е осветен още при сътворяването съюз между мъжа и жената за съвместно съжителство, който съюз получава впоследствие при всеки отделен случай Божието благословение.  Това, именно, Божие благословение прави от брака истинско тайнство. Божието благословение при бракосъчетанието освещава и споява още повече брачните връзки и ги запечатва с печата на двуединството. Затова истинският брак по начало е един и което Бог е съчетал, човек не бива да разлъчва (Мат. 19:6). Бракът е като една сграда. Кога сградата е здрава и трайна? – Когато е построена върху камък (Мат. 7:24), и от здрави, градивни материали, когато камъните и тухлите са здраво споени с цимент или хоросан. Основите на брака това са нравствените начала, върху които е изграден, а спойката – любовта и произлизащата от нея съпружеска вярност. Върху чистата и осветена от Бога в св. Тайнство брак любов, върху вярата в Бога и здравите християнски нревствени начала на целомъдрие, страх Божий, срам и приличие пред хората.
Преди около 2000 години имаше в Назарет едно семейство, скромно и бедно, но чисто и свято. Това бе семейството на Йосиф и мария. Наистина, то не беше обикновено човешко семейство, защото Йосиф не беше истински съпруг на Мария, а пазител на нейното девство. То беше свято семейство. В това семейство цареше мир и Божия благодат. В това семейство имаше едно Дете – Богомладенецът Иисус. За него св. Евангелист Лука свидетелства, че Той се покорявал на родителите си и че преуспявал в мъдрост и възраст „в любов пред Бога и човеците” (Лук. 5:51-52). Днес св. Църква ни издига светото семейство от Назарет като пример на християнско семейство. В миналото християнското семейство е създало и възпитало всички герои на духа и ярки светила на Църквата. Аристид Атински, християнски апологет от втория век, казва следното за тогавашните християни: „Християните не прелюбодестват и бягат далече от разврата. Техните жени са чисти като девици. Дъщерите им живеят свято в целомъдрие, доброта и любов. Техните мъже се въздържат от всякакви незаконни интимни снушения… Християните живеят свято и праведно, както Господ им е поръчал. Те не говорят лъжа, не обсебват нищо чуждо, почитат баща си и майка си, правят добро на ближния…”
Христийнското семейство, по думите на Св. Йоан Златоуст, е малка църква, а Църквата е голямо семейство.
Христийнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа на здрави семейни добродетели – на миста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и пр. То е домашна църква (I Кор. 16:9), в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието. Бабата и майката посяват първите семенца на вярата в душата на детето. Великите светии на Св. Църква са родени от велики майки-християнки. Мнозина от великите синове  и дъщери на нашия народ в миналото са били чеда на добри родители християни.
Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот. То трябва да ражда и създава достойни граждани за земята и за Царството Божие, да култивира здрави семейни нрави – предпоскавка и гаранция за истински честит семеен, църковен и обществен живот.
Нека светото семейство на Пресветата Дева и на праведния Йосиф да бъдат за образец на всяко християнско семейство. И нека Божието благословение всякога да предъбдва над нашите християнски семейства! Амин!

Автор: Макариополски Епископ Николай

Източник: Глас на Благовестието, Том II, Празнични проповеди – Макариополски Епископ Николай, София, 1973 г. СИ

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *