Начало / Интереси / Проповеди / Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот.

Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот.

Години наред у нас днешният празник – Въведение на Пресветата отроковица Мария в храма – се посвещава на християнското семейство. Предназначението на това посвещение е: да се изтъква какво е и какво трябва да бъде християнското семейство, какво е неговото значение и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински честит християнски семеен живот.

Но какво, собствено, е семейството? На този въпрос най-често се дава следният кратък отговор: „Семейството е първата и основна клетка на обществото”. Предназначението на семейството като институция е да създава и подготвя членове на обществото. Този отговор е, наистина, правилен, но не е пълен, защото семейството е нещо повече от една институция за създаване и подготвяне на членове на обществото. Бракът е нещо повече от един формален съюз (договор), който урежда гражданските и имуществени съпрежуски отношения, определените законни права и задължения. Бракът, като основа на семейството, не е само за продължение на рода и озаконяване на отношенията между двата пола. Ако само чадородието беше единствената цел на брака, то тогава следваше да се отрекат всички бездетни бракове. Очевидно, бракът има и друга подбуда и друго оправдание: духовна дружба между съпрузите, споделяне на радости и скърби и на трудностите в живота. Бракът осъществява и пълнота на семейния живот. Когато Адам бил създаден, той се почувствал сам. И той осезателно ще да е почувствал самотата, за да се отбележи в страниците на Св. Библия: „И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове, но за човека не се намери помощник, нему подобен” (Бит. 2:20). Затова и Бог му създал помощник: „И рече Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник нему подобен” (Бит. 2:18). „И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми… Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:22-24). Единственото, за което тук става дума, не е толкова от телесно, биологическо, колкото от духовно-нравствено естество. То е плод на любов, но не толкова на животинската, плътска любов (ерос), колкото на чистата, жертвената, възвишената, божествена любов (агапа). А това ще рече, че бракът е нещо повече от един формален съюз и семеъството у нещо повече от една институция за създаване на човеци. Бракът от християнско гледище, по начало е осветен още при сътворяването съюз между мъжа и жената за съвместно съжителство, който съюз получава впоследствие при всеки отделен случай Божието благословение.  Това, именно, Божие благословение прави от брака истинско тайнство. Божието благословение при бракосъчетанието освещава и споява още повече брачните връзки и ги запечатва с печата на двуединството. Затова истинският брак по начало е един и което Бог е съчетал, човек не бива да разлъчва (Мат. 19:6). Бракът е като една сграда. Кога сградата е здрава и трайна? – Когато е построена върху камък (Мат. 7:24), и от здрави, градивни материали, когато камъните и тухлите са здраво споени с цимент или хоросан. Основите на брака това са нравствените начала, върху които е изграден, а спойката – любовта и произлизащата от нея съпружеска вярност. Върху чистата и осветена от Бога в св. Тайнство брак любов, върху вярата в Бога и здравите християнски нревствени начала на целомъдрие, страх Божий, срам и приличие пред хората.
Преди около 2000 години имаше в Назарет едно семейство, скромно и бедно, но чисто и свято. Това бе семейството на Йосиф и мария. Наистина, то не беше обикновено човешко семейство, защото Йосиф не беше истински съпруг на Мария, а пазител на нейното девство. То беше свято семейство. В това семейство цареше мир и Божия благодат. В това семейство имаше едно Дете – Богомладенецът Иисус. За него св. Евангелист Лука свидетелства, че Той се покорявал на родителите си и че преуспявал в мъдрост и възраст „в любов пред Бога и човеците” (Лук. 5:51-52). Днес св. Църква ни издига светото семейство от Назарет като пример на християнско семейство. В миналото християнското семейство е създало и възпитало всички герои на духа и ярки светила на Църквата. Аристид Атински, християнски апологет от втория век, казва следното за тогавашните християни: „Християните не прелюбодестват и бягат далече от разврата. Техните жени са чисти като девици. Дъщерите им живеят свято в целомъдрие, доброта и любов. Техните мъже се въздържат от всякакви незаконни интимни снушения… Християните живеят свято и праведно, както Господ им е поръчал. Те не говорят лъжа, не обсебват нищо чуждо, почитат баща си и майка си, правят добро на ближния…”
Христийнското семейство, по думите на Св. Йоан Златоуст, е малка църква, а Църквата е голямо семейство.
Христийнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа на здрави семейни добродетели – на миста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и пр. То е домашна църква (I Кор. 16:9), в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието. Бабата и майката посяват първите семенца на вярата в душата на детето. Великите светии на Св. Църква са родени от велики майки-християнки. Мнозина от великите синове  и дъщери на нашия народ в миналото са били чеда на добри родители християни.
Християнското семейство трябва да бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот. То трябва да ражда и създава достойни граждани за земята и за Царството Божие, да култивира здрави семейни нрави – предпоскавка и гаранция за истински честит семеен, църковен и обществен живот.
Нека светото семейство на Пресветата Дева и на праведния Йосиф да бъдат за образец на всяко християнско семейство. И нека Божието благословение всякога да предъбдва над нашите християнски семейства! Амин!

Автор: Макариополски Епископ Николай

Източник: Глас на Благовестието, Том II, Празнични проповеди – Макариополски Епископ Николай, София, 1973 г. СИ

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед на св. Беда Достопочтени за празника Рождество на св. Йоан Кръстител

Ангелът се явява на Захария в светилището на храма от дясната страна на кадилния жертвеник. ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *