Начало / Интереси / Проповеди / Да следваме Пътя, за да се спасим

Да следваме Пътя, за да се спасим

„Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди
си смиром!“ Лк. 8:48
Днес Светата Православна Църква в Литургийното Евангелие припомня две паметни дела от служението на нашия Господ Иисус Христос – изцеляването на кръвоточивата жена и възкресението на дъщерята на Иаир. Две различни съдби, двама души с различна история, от различен произход, по различен начин дори описани в Евангелието, идващи от различни места, продължили живота си в различни посоки след този ден. Както всички ние сме различни. Но имено тогава, в Галилея, в краткия отрязък от време, когато срещат Бога, те Го търсят, срещат Го, изповядват Го, за тях Той извършва чудеса и след това пак продължават по пътищата си. В различни посоки, повече не чуваме за тях, но за тези няколко мига са едно – с Господа, у Господа, оживяват отново чрез Неговата чудна намеса. Както всички ние, когато сме събрани на молитва, в храма, в Светата Литургия, Божии причастници, сме едно. Слава на Бога!

Толкова чудеса върши Господ в живота ни, независимо дали ги осъзнаваме или не, само да се огледаме и ще ги видим, независимо дали сме известни и с положение, както Иаир – удостоен да бъде сред малцината споменати с името си в Свещеното Писание – началник на синагогата, човек учен и състоятелен, или като болната кръвоточива – неназована жена, страдала много – чак 12 години от изтощителна болест, пръснала целия си имот по лекари, но без да бъде излекувана. И двамата страдащи, изтощени, съкрушени от мъка и болка – Иаир – от страданието на единствената си любима дъщеричка, която умирала и кръвоточивата – от жестокото и мъчително заболяване, което не само изтощавало плътта й, но и я поставяло на най-ниско ниво в обществото – на нечиста жена, осквернена. Колко много прилича на трудностите, които преживяваме, на най-тежките ни моменти, когато се касае за здравето ни, което, знаем, с пари не се купува, или за здравето на близък човек – именно тогава се чувстваме най-безсилни.
Но ето поучението на Свещеното Писание – точно в такъв миг на старадание и изпитание на вярата били те и потърсили Господа. Иаир видно, пред всички, сред множеството, не се срамува да падне на земята пред Иисус и да го моли за помощ и неназованата кръвоточива – идва откъм гърба на Господа, в блъсканицата, измъчена, бедна и опетнена от болестта, според закона без право дори да Го заговори, се стреми към Него и достига едва крайчеца на дрехата Му. Така и ние никога не бива да допускаме отчаяние в страданието на нас или на близките ни и винаги да търсим Господа. Защото Той – Благ, Милостив и Всезнаещ, ще ни отговори както на Иаир като ни посети и в скръбния ни ден и както на кръвоточивата ще ни помогне, дори само до крайчеца на дрехата Му да се докоснем, дори само полъх от Неговото присъствие да имаме, даже както само със сянката си Апостолът лекувал, ще ни изцели и както презвитерите църковни са получили дар с молитва и елей да помазват и помагат на болните, ще получим помощ. Само да вярваме! И да търсим Бога и да сме в едно в Църквата.
Така след като потърсим Бога с вяра, както Иаир и кръвоточивата болна, трябва да сме смирени и търпеливи – при него Той веднага тръгва да го посети, при нея Господа видимо за другите нищо не извършва, но я изцелява. Защото Иаир с думи и на дело Му се покланя и Го изповядва като Всемогъщ Бог, а тя не може да направи това, но с кротост и търпение, настойчиво Го търси, следва, стреми се към Него, независимо от пречките. Тогава обаче самият Господ се спира и се обръща, пита за нея. „Кой се допря до Мене?“. Той, разбира се, знае кой, но така й дава възможност да Го изповяда – зе нейно спасение и за поучение на околните. За утеха и насърчение на всички, които и тогава, и след това, та чак досега и нататък, до свършека на света ще Го търсят и ще се уповават на Него.           Да не се свенят да Го изповядат, на глас и на дело, да му се поклонят и да се преобразят от срещата с Господа. Така и на нас Бог говори и обещава да бъдат излекувани душите ни, както и телата на дъщерята на Иаир и кръвоточивата, да бъдем завинаги променени и да помним думите Му, изречени към кръвоточивата вече не болна, а изцелена: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те спаси…“ Защото, разбира се, Той е направил чудото, но по молитвите и вярата на тази жена, не изгубила надежда след 12 години страдание, според смиреното очакване и молба на Иаир, който и след вестта, че малката му дъщеря е мъртва, не губи вярата си и продължава да върви заедно с Господа. После се вижда накъде – към чудото! Така изцелението и възкресението се преплитат в едно събитие, както изцелението заличава болестта и ни прави отново здрави, жизнени, истински хора, така и възкресението е премахване на смъртта, дори против природните закони и против всичко познато ново извикване към живот – нелогично, но чудесно, незабравимо, истинско; гигантска промяна, след която вече живее новата твар (Гал.6:15), християнинът, който никога не се отчайва, никога не забравя кога Бог го е посетил и изцелил, никога не престава да хвали и благодари за благодеянията Му, както и ние всяка неделя празнуваме Божието възкресение, слава на Господа!
В тези малко дадени ни земни дни нека не пропускаме да се радваме с Бога и с нашите ближни като се молим за тях и съпреживяваме безбройните чудеса, които виждаме навсякъде. Нека никога не губим надежда, нека винаги да търсим Бога и да вярваме, дори когато сме Го видели да тръгва към нас, а после да спре, да се обърне към някой друг, докато ние страдаме и Го молим да ни посети, нека винаги Го изповядваме и славим, да се уповаваме Нему, да бъдем твърди в страданието, истинни в покаянието и постоянни в смирението и молитвата си. Да очакваме и се молим да ни помага и да Го търсим – и сред тълпите, и в самотата, и в света и в манастира, в действията на живота си и в уединението на молитвата. Така и само така ще видим и ще преживеем, че болестите и мъката са временни, че бедността и трудностите – преходни, че смърт няма и че най-важното е не просто да сме здрави, щастливи и богати, а християни – причастници и синове и дъщери Божии. Както Светите Апостоли Петър, Яков и Йоан да свидетелстваме на чудото, за да вървим към Преображението и според завета на Господа да дерзаем и да следваме Пътя, за да се спасим. Амин!
 Автор: Деян Петров 

Слово за 7-ма неделя след Въздвижение
 (Изцеляване на кръвоточивата и възкресяване дъщерята на Иаир)

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *