Начало / Интереси / беседи / Ако Те има, дай ми да Те позная!

Ако Те има, дай ми да Те позная!

Все искам да ти напиша за най-важното, но започвам да пиша за някакви дреболии, старая се да напиша за тях така, че да ти бъде интересно, изразходвам време и сили, и така не мога да премина към най-важното, заради което и започнах тази преписка с тебе. Вече отдавна съм записал тези думи, с които исках да започна:
„ Днес вървях, гледах минувачите и се удивлявах колко хора в света не четат Евангелието, нито молитви, не ходят на литургия в неделя! Те вървят по улиците на градовете, четат новини и живеят така, както смятат за правилно. Нима те са забравени от Бога? 
Аз познавам Христос чрез Тайнството на Църквата, а как участва Господ в техния живот? Те имат разум, имат представа за добро и зло, искат да бъдат щастливи, а не познават Христос! Когато пътувам с тях в трамвая или тролея, много искам, но се стеснявам да ги попитам: „Как вървят нещата ви? Намерихте ли щастието? Знаете ли, че има Някой, Който ви обича повече, отколкото самите вие обичате себе си?” Иска ми се да им помогна, но разбирам, че това няма да им хареса, ако започна да вървя след тях по улицата и да им задавам такива въпроси…”.

Точно тогава реших да си пиша с теб. Ти си един от тази тълпа и аз намислих всичко това, за да поговоря с теб. Опасявам се, че това четат онези, за които тези текстове не са предназначени, които и без моите обяснения знаят всичко. За тях също ми е мъчно, иска ми се и за тях да напиша нещо полезно и утешително, и тогава наистина се получава пълна глупост. Попадам по средата между теб и тях. Те знаят това, а за теб то е неразбираемо. Мога ли да ви пиша отделно? Ето, сега аз искам да напиша нещо само за теб.
Драги мой! Зная, че ти се съмняваш в това, че има Бог. Понякога мислиш, че може би изобщо нищо няма и че всичко това само ти се присънва. Но все пак, като си помислиш, ще се съгласиш с мен, че това, което го има, го има. Наистина ли? Ние може би не можем да го назовем правилно. Не можем да го разберем. Но то съществува! Има само два варианта на определение на това, което стои в основата на всичко съществуващо. То е или какво, или кой. Ти не си „какво”, ти си „кой”, ти си личност. Аз не се съмнявам в това. Надявам се, че ти също. А ето, за всичко това, което е извън нас, ти не знаеш има ли Някой. Всичко, което си слушал за Него, не те удовлетворява. То ти се струва или твърде елементарно, или твърде неразбираемо. Трябва да ти кажа, че до голяма степен си прав. Всичко, което знаят за Него, е несравнимо по-малко от това, което Той е. И в същото време Той е простата основа на цялото това многообразие, което ни показва заобикалящият свят. Ти понякога наричаш себе си агностик. В това също отчасти си прав, защото по Своята същност Той е непознаваем. Ние не можм да Го познаем с усилието на разума. Напрягайки чувствата си, не можем да Го видим. Ние знаем за Него само това, което Той ни открива за Себе Си. Тук ти справедливо ще кажеш: а защо Той не ти открива Себе Си? И аз нямам какво да отговоря на това. То е мъчителна загадка за мен. Така би ми се искало Той да ти се открие. През цялото време Го моля за това. Мога ли да помоля и теб да се обърнеш към Него и да Го помолиш да покаже Себе Си и на теб? Ти ще кажеш: как мога да Го моля, ако не съм убеден дали Той съществува, или не? Но ако ти искаш да узнаеш това, това е единственият начин, който мога да ти предложа. На някого Той се е открил, можем да прочетем за това как Го описват тези, които за узнали за Него. Но може би Той ще ти се открие по друг начин. Нали Той има Свои отношения с всеки. Ти можеш да не Го познаеш по описанията на другите. Дори ако си убеден, че няма Никого, при тебе, както при всеки човек, понякога идват съмнения и започваш да мислиш: а Той съществува ли? Ако се случи нещо такова – обърни се към Него. Просто кажи, още по-добре мълчаливо извикай, както викат за помощ в мъглата, както вика потъващият (защото на брега има някой!), както викат, без да знаят има ли някого в съседната стая. Помоли Го: Ако Те има, дай ми да Те позная!
Искам честно да ти кажа, че тук има една трудност. Той може да не се отзове веднага. При мен беше така. Аз виках, молех, но Той мълчеше. Сега разбирам защо. Бях много разглезено, глупаво момче и имах своя собствена представа какъв трябва да бъде Той, и не молех, а изисквах. Ако ти можеш да отхвърлиш всички свои представи за това какъв трябва и какъв не трябва да бъде Той, и Го помолиш, Той непременно ще ти отговори.
Има още един начин да Го познаеш. Добре би било понякога да се отбиваш в църквата, защото Той е обещал, че ще бъде там, където се събират онези, които Го търсят. Със сигурност зная, че Той е тук, сред нас. Наистина, искам да те предупредя, че в храма се събират хора, повечето от които далеч не са светии. Тук, в храма, има и добри хора, и много добри, и лоши. Има и много лоши. Няма да успееш да разбереш кой какъв е, не се и стреми да правиш това. Ти си дошъл тук не за да съдиш другите и да ги класифицираш: екстра качество, първо, второ, трето, пълен боклук… По-добре да мислиш за всички, които стоят заедно с теб или в олтара, че те също са дошли тук, както и ти, с надеждата да се срещнат с Него. Той понякога открива Себе Си на най-последните грешници и ги поставя по-високо от общопризнатите праведници. Случва се Той да даде да почувстват Неговото присъствие онези, които са дошли в храма за пръв път, а тези, които постоянно идват, може и нищо да не почувстват.
И последния начин, за който искам да ти разкажа. Има една забележителна книга, която може да ти покаже Неговия образ. Тази книга е Евангелието. Тя е написана и за теб. Когато я четеш, Той ще бъде близо до теб. Ти можеш да намериш в нея думи, казани от Него за теб и предназначени за теб. Ще бъде малко страшно, но и много радостно, когато Той изведнъж, сред обичайните думи ти открие Тайната на Своето присъствие в твоя живот. Той те познава. Той те обича. Той те търси. Той те чака.
 
Автор: Епископ Пантелеймон (Шатов)

 

Превод от руски: Татяна Филева
 
 
*Молим при използване на текста да посочите първоизточника: Блог Добротолюбие – http://dobrotoliubie.blogspot.com/

За Ангел Карадаков

Виж още

В молитва за ближните – слово на св. Йоан Кронщадски

Моли се за опрощаване греховете на другите така, както се молиш за опрощаване на своите ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *