Начало / Интереси / беседи / Да се пазарим с Бог или защо не Му се доверяваме?

Да се пазарим с Бог или защо не Му се доверяваме?

Да се пазариш с Бог в молитвата си е често явление в човешкото поведение, дори вече част от нашата култура. Колко често сме виждали филмов герой със сключени пръсти, облян в сълзи да обещава: „Боже, ако само направиш (еди си какво), то аз обещавам, че повече няма да (еди си какво)!“ Сцени като тази има и в новелите и много от нас могат да открият това поведение и в техния собствен живот. „Знам, че скоро не съм бил в църква,  но ако ми помогнеш само с това, Боже, обещавам да ходя на църква всяка седмица.“
Понякога пазаренето се случва, защото се опитваме да се отървем от последствията на даден лош избор. Ние всъщност молим Бог да пренебрегне нашата грешка само този път, да ни изкара от нея, и да приеме като Своя „награда“ нашето обещание, че няма да повторим тази грешка. Този опит за бягство предполага няколко интересни заключения – не на последно място, от които е това, че Бог гледайки ни в момента на нашето самонаправено от нас бедствие, вярва когато ние казваме, че няма да го правим пак.

Но може би най-често пазаренето се случва, когато се борим на ръба на отчаянието. Ние се хващаме за това, което  разбираме като единствената ни надежда – Божествената намеса и защита. Това е добър импулс във всеки случай. Бог е винаги нашата надежда и нашата защита. Но може да подходим много недалновидно по отношение на отчаянието.
Като православни християни ние се обръщаме към светците и светите отци на нашата вяра да ни помогнат, когато не можем да разрешим нещо, което ни пречи. Техния дълбок взор в живота на човешкия дух може да ни помогне да устоим на отчаянието и да се отпуснем с надежда.
Например, прочетете какво е казак св. Порфирий за пазаренето в молитва и „тайните“ на Бог.
 „Не трябва да изнудваме Бог с нашите молитви. Не трябва да молим Бог да ни освободи от нещо, например от болест или да ни разреши проблемите, но трябва да молим за сила и подкрепа от Него, за да понесем, това което трябва да понесем. Той почуква дискретно на вратата на нашата душа, затова и ние трябва дискретно да попитаме за това, което желаем и ако Господ не ни отговори, трябва да спрем да питаме. Ако Бог не ни дава нещо, за което се молим настоятелно, значи тогава Той има Своята причина за това.  Бог също си има Свои „тайни“. След като вярваме в доброто Му провидение, след като вярваме, че Той знае всичко за нашите животи и че Той винаги желае, това което е добро, защо да не Му се доверим? Нека да се молим истински и с умиление, без да се притискаме и без страст. Ние знаем, че минало, настояще и бъдеще – всичко е познато,  „голо и открито“ пред Бога. Както казва св. ап. Павел: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“ Не трябва да настояваме, такова настояване повече вреди повече, отколкото принася добро.  Не трябва да продължаваме да настояваме „безмилостно“ с оглед да получим това, което искаме, а по-скоро трябва да оставим всичко на Божията воля. Защото колкото и да преследваме нещо, то толкова повече се отдалечава от нас. Това, което се иска е търпение, вяра и спокойствие. И ако ние забравим за исканото, Господ никога не забравя, и ако е за наше добро, Той ще ни го даде, когато и да го поискаме.“

 

Бог има Своите тайни, Своите пътища, любяща мъдрост, която вижда всичко, знае всичко и дава всичко според времето, за всички наши нужди. 
 
Автор: Св. Порфирий Кавсокаливит 
Превод от английски: Божин Дончев
Източник: myocn.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Фотина – Самарянката

Сред многото православни жени, които познава историята, е и света Фотина – самарянката. Животът й ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *