Начало / Интереси / беседи / Езикът е причина за всички големи беди

Езикът е причина за всички големи беди

Самопринуждавайте се към мълчание което е майка на всички божествени добродетели. Оставайте в безмълвие, за да казвате Иисусовата молитва, защото, когато някой говори, едва ли ще може да избегне празнословието, а от него се поражда всяка лоша дума, която натоварва душата с бремето на тежка отговорност.
Докато работите, избягвайте празните разговори, говорете обмислено и само ако е необходимо. Ръцете трябва да работят за нуждите на тялото, а умът да произнася пресладкото Христово име, защото това е необходим за душата, за която нито за миг не трябва да забравяте.
 Не се отчайвай, мое дете, ако не успееш, а продължавай да се бориш усърдно. Бори се в мълчание, в молитва и покаяние, и така ще откриеш образа на вечния живот. Самопринуждавай се да държиш устата си затворена и в скръб, и в радост. Знае се от опит, че така се съхранява богатството и на двете състояния, а чрез говоренето духовните богатства се разпиляват.

Безмълвието е най-великата от всички добродетели, която дава богати духовни плодове, ето защо богоносните отци я наричат невинност. Който има безмълвието, има вътрешната тишина и мир в себе си.
Първият божествен плод на безмълвието е скръбта по Бога, тази особена радост-мъка. От това сърцето се изпълва със светли мисли, от които избликва поток животворни, свети сълзи, очистващи душата като второ кръщение, и тя заблестява с ангелско сияние.
С какво бих могъл да сравня, дете мое, духовните прозрения, които произтичат от мълчанието? Как чудно се отварят духовните очи и виждат Иисус в сладост, по-голяма от тази на меда! Какви чудеса твори в нас безмълвието и внимателното разбиране на духовните неща! Ти знаеш всичко това, следователно самопринуждавай се към безмълвие. Само малка част от тях се е открила пред духовния ти взор, бори се и ще откриеш още, и по-големи съкровища. Както ти обещах, аз те имам в молитвите си, но не зная дали си подготвен за това.
 Дете мое, не говори излишни думи, те охлаждат божествената ревност в душата ти. Обичай безмълвието, което поражда всички останали добродетели и огражда душата, така че злото да не се докосне до нея.
„По-добре да паднеш отвисоко, отколкото да сгрешиш с езика си“. Езикът е причина за всички големи беди на хората.
 Спасението не може да се постигне, когато говорим излишно и прекарваме времето си, без да внимаваме върху себе си. Привиквай да овладяваш езика и ума си, защото овладяването им изпълва душата с божествена светлина. А този, който не овладява езика си, натрупва в душата си всякаква нечистота.
 Стреми се към мълчание, то е най-великата добродетел. Избягвай празнословието и смеха, ако искаш молитвата ти да има сила чрез сълзите и благодатта.
Внимавай върху помислите си, от които благодарение на въображението се пораждат всякакви страсти, отхвърляй нечистите помисли веднага щом се появят задържането им в съзнанието е гибелно за душата!
Непрестанно си казвай Иисусовата молитва съсредоточено, пламенно, с копнеж по Бога, само така тя ще има сила в душата ти. Избягвай празнословието, то отслабва душата и тя губи сили да устоява и да се бори.
Сега не е време за разсейване, а за натрупване на духовни богатства. Кой може със сигурност да ни обещае, че утре сутринта ще се събудим от сън? Ето защо нека се подвизаваме.
Когато някой живее в мълчание, той има време и вътрешна свобода за молитвено съсредоточаване, а когато прекарва времето си в нехайство, без внимание към себе си, той няма време за молитва и в необмисленото си говорене натрупва множество съгрешения. По тази причина и светите Отци поставят добродетелта на безмълвието по-високо от всички други, защото без него нито една добродетел не би могла да се вкорени и да израсне в душите ни.
Следователно, ако ти с Божията помощ се упражняваш в безмълвие, в молитва и в послушание, вярвай, че Христовата светлина ще бъде в тебе.
Винаги говори благоразумно, първо обмисляй внимателно и след това говори, езикът ти не бива да изпреварва мисълта. Дете мое, не бъди самонадеян в думите си, защото от този грях произлизат много злини, пази се от него като от змия и от огън!
 Внимавай върху себе си и преди всичко се пази от самонадеяните и неуместни думи, те изсушават душата, докато смирението и молитвата я поръсват с небесна роса и светла, радостна скръб по Бога.
Отхвърляй празнословието като майка на сърдечната хладност и сухост, то отнема от твоите очи дара на сълзите и с това погубва душата ти.
 Дете мое, имай търпение, смирение и любов, и пази езика си, защото, когато той надделее над теб, се превръща в трудно победимо зло, което неусетно повлича след себе си и другите в бездната на греха.
Да, дете мое, трябва да има стража на устните ти, за да се пази сърцето ти чисто и когато то е чисто, Бог идва и остава в него и то става храм божий, и в него пребъдват в радост светите ангели!
Прогонвай нечистите помисли с гняв и молитва, тя е огън, който изгаря нечистите духове и те побягват.
 Пази устата си и преди всичко ума си. Не допускай лукавите помисли да влизат в разговор с тебе. Не допускай от устата ти да излизат думи, които биха уязвили твоя брат.
Нека устата ти изричат думи, изпълнени с благоухание, думи на утешение, надежда и любов. От това, което изричат устата, проличава каква е вътрешността на човека.
 Дете мое, подвизавай се усърдно, като непрестанно се самопринуждаваш към добро. Принуждавай себе си във всичко и най-вече в мълчанието и сълзите. Когато с цялата си душа обикнеш разумното мълчание и сълзите, тогава ти си поставил своя монашески живот на здрави основи, върху които да се изгради бъдещият дом на душата, в който тя ще намери духовна топлина. Когато безмълвието отсъства, това не е добър знак за бъдещото на душата, защото тя разпилява това, което събира. Монахът, който не овладява своя език, бива неуреден във всичко.
Ето защо, чедо мое, трябва да се самопринуждаваш във всичко, защото доброто начало бива достойно за похвала, а лошото за осъждане, понеже води към печален край.
Когато оставаме в безмълвие, ние имаме време за съсредоточена и чиста молитва и светли мисли, които изпълват с вяра, светлина и радост ума и сърцето.
 
Автор: Старецът Ефрем Светогорец
Из: „Из светогорски съкровижща“           

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пасхалната нощ

В пасхалната нощ, когато кръстният ход, обиколил храма, спира пред закритите двери и настъпва онази ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *