Нали все ти казвам: помоли се! Представи си себе си обкръжен от Божията благодат. Погледни се в светла, а не в траурна одежда. Представи си, че в ръката си държиш букет цветя! Че Господ Се докосва до тебе и отнася скръбта ти. И когато го направиш, ще станеш съвсем друг човек. Ще се измениш, ще се въздигнеш на ново ниво. И твоите отношения с Бога, със себе си, с другите хора ще станат съвсем различни. Твоята болка ще те направи прекрасен.
Но за да се случи всичко това, трябва да излезеш от депресията. Разбираш ли? Ето затова ти казвам – помоли се, прочети нещо душеполезно… И внимателно следи мислите си. Защото всичко започва с мислите! Измени тяхната посока.
Затова светите отци ни съветват непрестанно да се молим с Иисусовата молитва, т.е. непрестанно да произнасяме името на Иисуса Христа. А някои подвижници дори са променяли малко текста на тази молитва. Нали знаем, че Бог ни е помилвал. По този начин, казвайки Му: „помилуй ме“, ние като че ли си противоречим. Ако ти кажа „дай ми да хапна“ и ти ми дадеш, а аз при все това продължавам да ти искам храна, ти няма ли да се учудиш? Ще отвърнеш: „добре, де, нали вече ти дадох храна!“ Така и Иисусовата молитва може да се каже по следния начин “Господи Иисусе Христе, благодаря Ти за Твоето милосърдие! Господи Иисусе Христе, Ти ме помилва!“
Както казва ап. Павел в първото послание до Тимотея: „по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилван“ (1Тим. 1:13). Тоест, след като бях помилван, аз вече знам, че съм помилван. Получих това, за което се молех. И Господ продължава да ми дава това, за което се моля.
Това, обаче, не означава, че може постоянно да се жалваме от живота и да досаждаме на Бога с безкрайните си искания: „Е, дай ми! Дай ми най-сетне!“ Ти ще получиш това, за което се молиш. Господ ще даде. Но ти си свикнал да роптаеш, да се инатиш, да униваш. А не си свикнал да приемаш с благодарност. Не си в състояние просто да се зарадваш и да кажеш: „Иисусе, Светлина моя!“ А тези думи са знак за това, че вече не се стремиш да получиш нещо, а просто живееш.
Говорейки така, ти сякаш потвърждаваш пребиваването си в светлината на Неговата любов. „Иисусе, дихание мое!“ Ти вече не търсиш. Ти се наслаждаваш на това, което имаш сега. Желаното е тук, с тебе, имаш го в себе си. И то не е в бъдещето, а в настоящето. А твоите страхове, преумора и униние не ти дават да почувстваш това. Душата все повече отслабва и ти вече не си в състояние да почувстваш Божието присъствие до тебе.
Ето, вчера никой не ти се обади и ти изпадна в депресия. Добре, ами ако целият свят започне да ти звъни, от това ще се увеличи ли твоята ценност? Всеки телефонен разговор все някога приключва, и какво следва? Отново ще роптаеш, отново ще се жалваш, че никой не те търси. Защото на нас постоянно ни е нужно материално потвърждение на любовта и собствената ни значимост. А защо не се опиташ да чуеш такова потвърждение от Бога! Той непрестанно ти говори за това. Непрестанно – за разлика от хората.
Всеки човек е жаден за признание. На всички ни е нужна топлота и любов. Много са ни нужни. Ние направо жадуваме за щастие и за любов. И като не ги получим, изпадаме в депресия и „захапваме“ болката си – с шоколад, чипс, скариди… Но това няма да ни спаси за дълго, после чувството за глад се завръща и ние отново започваме да ядем, да дебелеем, вече ни е тежко, съвсем сме се изгубили в своите желания, но продължаваме да ядем, да дебелеем и да преживяваме задето се храним неправилно.
Да „захапеш“ проблема е голяма грешка. Така търсиш източник на радост на неправилното място. Ето затова ти казвам, че молитвата ще ти помогне много – трябва само да се молиш с оптимизъм, с радост и въодушевление. Молитвата не е униние. Да се молиш означава да мислиш така, като Христос мисли за нас. И това автоматично променя нашето възприятие за действителността. С такава молитва започваме да мислим по друг начин.
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
Източник: http://www.pravmir.ru