Начало / история / Непознатият митрополит – 90 години от смъртта на Велеския митрополит Мелетий

Непознатият митрополит – 90 години от смъртта на Велеския митрополит Мелетий

Обичал своята родина, скромен и щедър човек. Малко хора са го познавали и то, може би най-приближените му. Що се отнася до големите народни маси, то за тях митрополит Мелетий е бил напълно неизвестен. Скромен по душа и до нейде смирен по сърце, митрополит Мелетий не обичал да парадира със своите добродетели и не обичал да вдига излишен шум около себе си. Син е на поробена Македония, пламенен родолюбец и предан служител на народностните идеали. Такъв е бил Велеският митрополит Мелетий. Но за него би било хубаво да се разровим и в личния му живот, така ще видим какъв всъщност архиерей е бил, този забравен от Църква и народ църковен служител, смирен монах и ревностен архиерей.

Митрополит Мелетий се ражда преди 146 г. в Битоля на 29-ти февруари 1868 г. Неговото светско име е Марко Димитров. Първоначалното си образование получава в своя град Битоля, а през 1888 г., на 20 годишна възраст постъпва в свещеническото училище в Охрид, което завършва с много висок успех. Същата година бъдещият митрополит Мелетий е постриган в монашество с името Мелетий, същата година е и ръкоположен в дяконски чин, в Преображенския манастир от Търновския митрополит Климент. След ръкоположението си дяконът постъпва и като ученик в Киевската духовнта семинария, която завършва с висок успех. Но в душата на митрополит Мелетий винаги е горял този пламък на знанието и придобиването му, именно за това през 1894 г. той записва и духовната академия в Киев, за да може да придобие и висше духовно образование. Не успява да завърши духовната академия, тъй като бива повикан обратно в родината си от Екзарх Йосиф, който по това време имал огромна нужда от духовници, които да служат ревностно на църковното дело. След като се връща в България митрополит Мелетий бива ръкоположен и в йеромонашески чин, същата 1895 г. той е назначен за протосингел в Екзархията. През 1900 г. на 18 юли, той бива възведен и в архимандритско достойнство и е назначен за управляващ Одринската епархия. Само 8 години по-късно архимандрит Мелетий е ръкоположен и за епископ и заема Велеската митрополитска катедра. Една година той е и член на синода при Екзархията. Само половин година митрополит Мелетий бил със своето паство във Велес, на 25 юни 1913 г. бива прогонен от  сърбите. Д. Михайлов казва, че напускайки своята митрополитска катедра митрополит Мелетий я напуска „със сълзи на очи“, защото „бе заставен да се отдели от своето любимо паство. Покойният, благодарение на своето трудолюбие и ценни качества, се е ползвал през цялото време с голямо благоволение от страна на блаженопочившия Екзарх Йосиф“. 
На 26-ти ноември 1913 г. Екзарх Йосиф нарежда Велеският митрополит Мелетий да стане негов заместник. С голяма ревност е изпълнявал тази своя длъжност, както може би е изпълнявал и всяка друга, защото за монаха, какъвто определено е бил митрополит Мелетий, всяко послушание е дадено от Бога и то е свещенодействие, което монахът трябва да изпълни.
През 1924 г. митрополит Мелетий заболява, вследствие на една малка рана в крака, получил инфекция и се разболял. Болестта се развивала, а той типично за монашестващите, а и на вярващите хора, се оставил в ръцете на Бога. Лекарите идвали при него и не могли да му помогнат, освен да му кажат да бъде в пълен покой. А той отдавна бил в такова, защото неговото упование бил Самия  Бог. Именно и затова починал и като истински християнин. В последния си ден, четвъртък в 4 часа сутринта, приел Св. Причастие и тихо и спокойно предал душата си на Този, на който още от най-млада възраст я поверил – на Бога.
На 14 август 1924 г. Екзархийския дом,  параклиса при Екзархията, храм „Св. Стефан“ във Фенер са траурно украсени.  Тази смърт: на този човек, на монаха, архиерей и изобщо на духовника Мелетий покрусила всички в тогавашния Цариград. За погребението пристига дори майката на починалия Владика. Веднага щом научават за смъртта му стотици българи, гърци и руснаци тръгват на поклонение към тленните останки на обичания архиерей. За погребението Св. Синод изпраща Старозагорският митрополит Павел, за да извърши опелото и погребението му. На самото погребение присъства и Високопреосвещения Охридски митрополит Борис, който е бил негов близък приятел и съратник в църковното дело и проповед в Македония. 
На следващия ден, 15 август било извършено и погребението на Митрополит Мелетий, но за да видим още повече самата обстановка нека погледнем какво пише в Църковен Вестник за  този паметен ден: „Най-напред вървяха ученици и ученички от българските училища в Цариград; подир тях 42 венци, носени от по двама ученика. Между венците личеха на първо място тия на Н. В. Царя, на българското правителство, на Министерството на Външните работи и на Изповеданията, на Екзархията, на Църковното настоятелство и прочие. Имаше също венци от Одрин, Лозенград, от с. Курфали, от учителското тяло в Цариград.“ На погребението освен православни присъстват и духовници от други вероизповедания. Така например на погребението присъствали и заместник Патриарха на Арменската Църква Семпат Казазиян, Еврейската общност в Цариград представлявал зам. гл. равин Исак Ариел. След всички тези важни лица следват и над 3000 души, миряни и хора познавали, уважавали и обичали митрополит Мелетий. За погребението и Турската власт участвала, изпратила почетен караул от 30 души, наредени в шпалир. 
Опелото на митрополита извършват четирима архиереи начело с митрополитите Павел и Борис, участват и много български, руски и гръцки свещеници и монаси.
Но с какво се отличавал митрополит Мелетий? Защото в негова памет много от гръцките, френски, и част от турските вестници публикували описание за живота и дейността на покойния Екзархийски заместник. Митрополит Мелетий се отличавал от останалите по това, че той като истински монах не се месел в светските дела, никак даже не се набърквал и в политиката и именно това качество всички ценели у него.
Добродушен, великодушен с голяма скромност и смирение. Забравен и оставен на страна, изтрит донякъде в паметта на българите… 
Д. Михайлов, в края на своята статия в Църковен Вестник завършва с думите: „Той ревностно пазеше и можа да запази повереното му наследство. Целия си живот той прекара в предана служба на Бога, Църквата и народа. Покойният беше много достоен и гостолюбив: всеки можеше да отиде при него през всяко едно време, и всички, които са идвали в Цариград, са гостували на неговата трапеза. Той обичаше да прави благодеяния. Не малко младежи дължат своето средно и висше образование на него. Във всички благотворителни дела на българската колония в Цариград той взимаше живо и щедро участие, а и сам не рядко взимаше подобни инициативи.“
На 20 септември Църковен Вестник излиза в траурен вид и възвестява за смъртта на митрополит Мелетий. Почти месец след неговата кончина. Но митрополит Мелетий няма да бъде забравен и въпреки, че са минали 90 години от смъртта живота му няма да остане в тъмнина. 
През 1924 г. Българската Православна Църква загубва един добър и верен архипастир, „който с горест склопи очи, защото не можа да види своите мили епархиоти и скъпи съграждани.“
Бог да прости митрополит Мелетий и вечна и незабравима да бъде паметта му!
Автор: Ангел Карадаков
По Църковен Вестник, брой 33 от 1924 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Седмица на Неврокопския митрополит Борис от 15 до 21 ноември в сайта „Добротолюбие“

Уважаеми читатели, с радост ви съобщаваме, че за поредна шеста година ще се проведе Седмица, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *