Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Който иска да върви след Мене,
нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва.“
(Марк.8:34)
Христос сам ни казва с тези думи, че има две важни предпоставки, за да може човек да се нарече християнин и да Го следва. Първо, да се отрече от себе си, т.е. да се освободи от егоизма си, за да се довери на Божията истина. И другата предпоставка e да вземе своя кръст.
Какво е кръстът? Това е Любовта, която се разпъва за нас.
Това е отворената прегръдка на родителя към детето, на Създателя към създанието. Кръстът всъщност представлява безкрайната Божия любов и нежност на Богочовека Христос към Неговото човечество.
Наистина е много важно да осъзнаем мярката, която Кръстът ни показва постоянно. Преди всичко Кръстът е мярката на Божията любов. Ако искаме да разберем колко много Бог обича човека, можем да видим това чрез Неговия Кръст.
Днес Църквата радостно възпява:
„Кръстът е хранител на целия свят,
Кръстът е красота на Църквата,
сила за царете,
Кръстът е подкрепа за вярващите,
слава на ангелите и
поражение на демоните.”
Ето – кръстът има толкова много приложения – той е сила, страдание, победа, трудност, смърт, живот.
Кръстът изпълва всекидневните ни житейски дейности, и това е важна черта на нашата християнска духовност. Нашето призвание, като следовници на Разпнатия Христос, е да използваме всички възможности на Кръста за излекуването на нашите пороци, нашите недъзи и страсти и винаги да помним, че те имат решение.
И тъй, носим ли своя кръст, както ни указва Христос? Имаме ли кръст в живота си? Блажени сме, ако е така. Ако носим кръста си с почтеност, смирение, без да протестираме, без да казваме постоянно „защо” на Бога. Тогава вървим по пътя на божиите угодници. Св.Йоан Златоуст казва: „Какво ли не е направил Кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете.”
Всеки ден честваме Св. Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми, самота, клевети, гонения…
Но трябва да знаем, че не съществува друг път ! Един е пътят, който води към рая и той е нагоре. Той е Голгота, личната Голгота на всеки един християнин. Имаме цял живот, за да осъзнаем тази духовна реалност, а именно, че кръстът е единственият път за спасение, че без кръст няма възкресение.
Господ Иисус Христос ни казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. ” (Йоан 16:33)
Скърбите са неотменна част от живота на този, който избере да следва Господ Иисус. Именно чрез тях живота на всеки християнин минава през „житейското горнило” и по този начин се осъществява разпването и умъртвяването на греха във всеки един от нас. И Св. Николай Велимирович, споделяйки Господните слова възклицава: „Какво значи да вземеш своя кръст? Значи доброволно да приемеш от ръката на Бога всяка лековита горчилка, която ти се дава…”
Днес е празника на Кръста, днес славословим страданието и живота, днес величаем Христовата Любов, която се въплъти на земята, разпна се за нас и ни спаси. Бог ни показа пътят, истината и животът, отвори портите на Царството Божие в нашите души и сърца. Но трябва да знаем, че за да бъдем истински Христови подвижници, трябва винаги да следваме Бога, разпвайки се с Него тук на земята и възнасяйки се на небесата. Амин.
Автор: Войден Божков
