Начало / история / Ден тържествен – празник всенароден

Ден тържествен – празник всенароден


Преди 90 години на този ден бива осветен Храм Паметникът „Св. Александър Невски“. Публикуваме тържественото слово произнесено от Наместник-Председателя на Св. Синод Високопреосвещения Пловдивски митрополит Максим, произнесено на първия ден от освещаването на Храм.Паметника „Св. Александър Невски“. 12 септември 1924 г.
 
Отци и братя!
 
В слава на Бога, в чест на Св. Александър Невски, на Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Цар Борис, и във вечна памет на благодарност и признателност към блаженопочившия ипмератор, Цар-Освободител Александър втори и цяла Русия, нашият православен български народ въздигна тоя великолепен храм.паметник, който сега освещаваме тъй светло, тъй-тържествено, тъй славно.
Тоя храм е посветен на името на Св. Александър Невски, руски княз-светец, пред образа (иконата) на когото горещо е молил покойният император, когато да обяви на 12 Април войната в Кишинев, за да свързва със своето име името  Царя-Освободител, за да напомня на трядущите поколения великото дело на освобождението ни. Той ще предава на вековете, от род в род, от поколение на поколение това свето име и онова на храброто негово войнство на веки вечни, дондеже солнце правди осветит кости лежащия во гробех за нашето политическо освобождение.
Тоя храм е съзидан от як, от твърд камък: гранит, мрамор и злато; украсен великолепно, за да съответства на твърдостта на духа, на твърдостта на характера, на твърдостта на вярата, на любовта към нас на братския православен руски народ и на геройството на благочестивото руско войнство и на шипченските герои. Той ще ни напомня Божието слово: болше сея любве никтоже имать, да кто душу свою положить за други своя (Йоан. 16:13).

Робските вериги бяха тежки, непоносими, особено напоследък. Нашия народ беше изложен на големи мъки и неволи. Той приличаше на падналия на пътя Евангелски пътник от разбойници. Светът гледаше на страданията му, но отминаваше. Намери се само един милосърден самарянин, който се смили над него. И тоя милосърден самарянин беше блаженопочившия император-мъченик Александър втори. Нашият Цар Освободител, добрият, любвеобилният цар се смили и в златоглавата Москва каза царската си дума: „Ако по мирен път не облекчим положението на българския народ, ще свършим с мечът“. Мирните средства се изчерпаха и в кишинев императорът заповяда на войските си да навлизат в пределите на Турция и освободят България. Императорското слово стана плът. Посред невзгодите на зимната кампания, храброто руско войнство и българските опълченци минаха балканите при ужасен мраз, поход, който получи светът и който няма равен в военната история. Войната се свърши. И Цар-Освободителът казана българския народ: Ето, ти вече си свободен… довърши сам останалото. Робските вериги се строшиха и освободеният народ запя свободните си песни – тържествувай, тържествувай, български народе, ти вече си свободен, свободен си на царския живот!
В старата българска столица, Велико Търново, народни избраници намериха, че песните не са достатъчни да изразят народната радост, благодарност и признателност, а трябва да се направи нещо по-важно, по-паметно, по-вековечно и решиха: Да се въздигне в столицата на България храм-паметник, посветен на Св. Александър Невски, за да задоволи всенародната духовна потреба да въднася българските молитви Всевишному за Цар-Освободителя и неговия род, и да се моли за упокоение на „поле брани“ за свободата на българската земя.
Началото на изпълнението на това решение се положи на 19 февриари 1882 година, денят на освобождението ни, в царуването на Княз Александра. Като всяко такова важно изпълнение стоежът се подготви и продължи докато най-после се довърши окончателно, но не може на време да се освети, по ред причини, особено войните, които наложиха отлагането на освещението досега. 
Честити сме, блажени сме тук присъстващите, участващите и целият наш народ, че видяхме и освобождението и освещението на храма на благодарността и признателността, което бащите ни копняха да видят: блажени очи ваша, якоже видяша сея и уши ваша, яже слишаша!
Най-напред, той храм високо повдигна нашето отечество в религиозно-нравствено и килтирно отношение. Той ще служи за свидетелство, че нашият народ умее да цени добродетелта и да дава израз на своите чувства на благодарност и признателност с издигането на такъв грандиозен храм-паметник, който ще служи на вечни времена за молитва и вечен спомен на Царя-Освободител, както и на своите сторители. Народ, който не умее да цени по достойнство своите благодетели, своите освободители, той не е достоен народ, той не заслужава почитта и доверието на света.
Второ, тоя храм ще служи като златна веровна и племена връзка между двата православни братски народа: руския и българиския. Купно ще се възнесат общи молитви за Царя-мъченика, както сега, днес възнасяме такива единеми устнами и единем серцем, ведно с братята во Христе-руски светители, руски свещенослужители и руски ветерани и народ, които съдбата докара между нас. Тук ще се възнасят моления, прошения, благодарения в дни на всенародни радости и тържества, както и в дни на обща печал, на всенародни нещастия, когато, в общата молитва ще диша един дух, една вяра, едно кръщение, а над всички ще витаят духовете на Св. Александър Невски, на славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Цар Борис, великите патрони на тоя храм, който ще бъде носител на славянската солидарност, на единомислие, на братство. Той ще споява в едно цяло освободени и освободители на целия наш народ, внишавайки му, че в сговора, в единението е силата и мощта на държавата и напредъка на народа. Той ще говори, той ще свидетелства, че във вярата е спасението, че вярата ни спаси от робството и че тя ще ни обедини и крепи занапред. Най-после, тая гордост народна, тая украса на българската столица, ще въодушевява народа, ще служи като щит, като броня, в „ден брани„, както служеше едно време чутовният Йерусалимски храм в Израйля.
 
Призри Боже с небесе и вижд, услиши молитву нашу и упокой душу блаженопочившаго императора Александра Николаевича и всех на поли брани убиенних войнов за земле нашей, и сотвори им вечную память.
 
 
 
 
Църковен Вестник, брой 33 – 35. 1924 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

От 1 юни Св. Гора започва да посреща поклонници

От 1 юни Св. Гора – Атон започва да посреща поклонници, решиха от Св. Кинотис. ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *