Начало / Интереси / беседи / За важното и маловажното

За важното и маловажното

Отец Александър Шмеман често е писал статии, бележки и рецензии за руски емигрантски издания. Настоящата статия е публикувана за първи път в  «Слове Церкви» (приложение към вестник «Русская мысль») през 1949 г.
 
Когато в църквата избухват и се разгарят спорове, а това, уви, се е случвало и продължава да се случва често, в църковните среди неизменно се разнасят призиви за прекратяване на тези пререкания в името на мира и любовта. И това би трябвало само да ни радва, ако в такива призиви не звучеше твърде явно и още нещо. „Това, за което спорите – се чува в тези призиви – е маловажно, това не интересува никого и на никого, освен на „специалисти” и „ерудити”, не е понятно и затова целият ваш спор носи само съблазън и вреда…”

И тук се налага да напомним на тези изобличители нещо много важно, което те като че ли забравят. А това, което забравят, е, че в църквата мирът и съгласието са неотделими от истината. „Външният” невярващ и нецърковен човек само ще се усмихне и ще повдигне рамене „А какво е истината?”
Именно така и Пилат разпитвал стоящия пред него Спасител. И Спасителят не му отговорил, защото „външният” преди всичко не вярва, че истината е възможна, за него истината винаги е относителна, винаги се измерва с ползата, успеха, „актуалността”.
Но за нас, вярващите и знаещите, че църквата се основава на въплътената Истина, че целият й живот е в Този, Който каза: „Аз съм пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6) – за нас в църквата няма нищо маловажно, защото всичко се измерва с тази Истина и всичко служи на Нея.
Да, в църквата е имало много спорове и цялата й земна история е изпълнена с такива, случвали са се не само в смутни епохи, подобни на нашата, но и във времена на разцвет на църковния живот, в златните векове на вселенските събори и светите отци.
Само че тогава никой не би дръзнал да сметне каквото и да било в църквата за маловажно. Затова са и спорили, затова са отивали на гонения и заточения за една дума, за една „йота” (и така е било в действителност във времената на ариянския смут при св. Атанасий Велики), защото като най-ценно нещо на земята са поставяли истината и верността към нея. И в тези спорове е имало повече истинска любов към църквата и към хората, които Сам Господ чрез Своето въплъщение е сметнал за достойни за познанието на истината, повече горене, повече вяра, отколкото в тази топлохладна „широта” и „търпимост” на нашето време, когато толкова много неща в църквата станаха предмет само на духовенството и „специалистите”.
И трябва да се съблазняваме не от споровете за това как в съгласие с истината да строим нашия църковен живот, защото в тях гори живата болка за църквата и нейната съдба, а от това море от равнодушие, с което са обгърнати тези спорове в самия църковен народ, от този скептицизъм, с който дори църковните хора започнаха да се отнасят към тези „маловажни” въпроси…
Разбира се, че в нашите спорове има толкова много човешки страсти, греховност, ограниченост… Тях може и трябва да просвещаваме с молитва, любов и търпение. На никого не е дадено да вмести в себе си цялата пълнота на истината. Но от всеки се изисква стремеж към нея, духовно напрягане на разума, сърцето и волята, за да влезе в „познанието на истината” (1Тим. 2:4)
„Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте” – казва Апостолът (1Сол. 5:21). И ако започнем да се стремим винаги към смирено послушание към истината, ако винаги се стараем да преодоляваме всичко греховно и ограничено в името на истината, то и нашите спорове, произтичащи от човешката слабост, могат да послужат за слава на църквата, „защото силата Христова се в немощ проявява” (2Кор. 12:9).
 

 

Слово Церкви. Париж, декември 1949. Публикувано в «Собрании статей» (съст. От Е.Ю. Дорман, изд. «Русский путь», Москва, 2011).
 
 
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
 
Източник: http://www.pravmir.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Доближаване до тайнствата

Обяснявайки, доколкото ни е по силите, християнските тайнства – т.е. тези видими и частично материални ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *