Начало / Интереси / беседи / „Библията не ни учи как се движи небето, а как ние дохождаме на небето”.

„Библията не ни учи как се движи небето, а как ние дохождаме на небето”.

Никой не е виждал Бога. От къде тогава хората знаят, че Той  съществува? И откъде са получили подробни сведения за Неговата същност и свойства? За Бога никой нищо не би знаел, ако Сам Той не би ни се откривал. Има няколко начина, по които Бог се открива на хората. Преди всичко ни се открива по естествен начин – чрез света, който Той премъдро е сътворил и от който ние съдим за премъдрия негов Творец. Това се нарича естетвено откровение на Бога. Както ние съдим от една книга за автора й, така и чрез творението заключаваме за Твореца. После ние познаваме Бога и Неговия нравствен закон чрез съвестта си и чрез непосредственото чувство за това, що е добро и що е зло. И съвестта е естетвено откровение на Бога. Но най-много познания за Бога ние получаваме от един неизчерпаем извор, наречен Свещеното Писание. То е тъй нареченото свръхестетвено откровение на Бога. Така се нарича то, защото Бог тук не по естествен начин, непостижим за нас, се е откривал на хората, чрез Свои избраници – свети мъже, пророци и апостоли (Евр.1:1). Най-пълно откровение на Бога и за Бога ние сме получили чрез Иисус Христос – Спасителя на света. Бидейки Бог, въплътен в човешка плът, Той ни е дал най-точна представа за невидимия и вечен Бог (Евр. 1:2; Йоан 1:18).

Всичко онова, което Бог в разни времена е откривал за Себе Си на свети хора, се е предавало най-напред устно от човек на човек. Това се нарича Свещено Предание. Но, за да не бъде Свещеното Предание изопачено или забравено, Бог внушил на свети мъже да го запишат на книга. Тъй са се появили книгите на Свещеното Писание. При това, за да не бъде написано нещо погрешно или недостойно за Бога, Сам Божият Дух е ръководил невидимо свещените писатели и ги е вдъхновявал да пишат истинно. Затова ние вярваме, че техните писания са боговдъхновени.
В Свещеното Писание има и божествен, и човешки елемент.  С човешки думи ни са разкрити в него божествени истини. То е написано от хора, но неговият същински автор е Бог, защото Той е дал откровения за Себе Си, Той е ръководил светите писатели да записват всичко правилно.
Свещеното Писание се нарича още Библия. Библия е гръцка дума. Преведена на български, тя ще рече: книги. Библията наистина съдържа много книги – 77 на брой. Те са написани от много автори, живели в различни времена. Първият писател е Мойсей, живял около 1500 години преди Рождество Христово. Последният писател е Св.ап.ев.Йоан Богослов, доживял около 100 години след Рождество Христово. И тъй, в тоя промеждутък от време, обхващащ около 1600 години, е произлязло Свещеното Писание.
Повечето от книгите в него са написани преди раждането на Спасителя. Те ни говорят за това, как Бог сътворил света, как първите човеци съгрешили, как Господ ги изгонил от рая, как обещал да им прати Спасител, Който да изкупи вината им пред Бога и как през вековете Бог подготвял народите да приемат Изкупителя. Всички тия книги, написани преди Рождество Христово, се наричат Ветхи(т.е. Стари) Завет. Те са на брой 50.
А книгите, написани след Рождество Христово, образуват Новия Завет. Те са на брой 27. Първо място между тях заемат Евангелията. Те са четири на брой, написани от четиримата евангелисти – Матей, Марко Лука, Йоан. Евангелие от гръцка дума  значи на български „благовестие”. Това название им е дадено, защото в тях се съдържа най-благата вест за човеците – как предсказаният и очакван в Стария Завет Спасител на света се е родил, как е поучавал хората на добро и как ги е спасил от греха чрез страданията, смъртта и възкресението Си. Подир Евангелията следва книгата Деяния апостолски. В нея се разказва, как апостолите разпространявали Христовото учение сред юдеите и езичниците. Подир Деянията следват Апостолските послания (писма), дето се разкриват разни истини на вярата и се дават обяснения, как трябва да изпълняваме Христовите заповеди. Последната книга на Новия Завет е Откровението на св.ап.ев.Йоан Богослов.  Там се рисуват събитията преди свършека на света, както и раят, новото небе и новата земя, където спасените от Иисус Христос вярващи ще бъдат навеки с Бога. Ония свети мъже, които са писали новозаветните книги, са били в по-голямата си част свидетели на живота и делата на Спасителя. Книгите на Стария Завет се делят на канонически и неканонически. Прилагателното „канонически” произлиза от гръцката дума канон, която значи мярка, правило. Канонически книги ще рече: книги боговдъхновени, написани, за да служат като най-чист извор на вярата и нравствеността, като единствено и неизменно правило за духовния живот и спасението на човека. А неканонически книги се наричат онези, които са написани от благочестиви лица, но не по вдъхновение на Светия Дух. Те не са извор на божествени откровения и на задължителни правила за духовен живот, но са поучително четиво, което поощрява благочестието и вярата. Затова се и съдържат в Библията. Неканонически са следните 11 книги: „Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса син Сирахов, Послание на Йеремия, книга на пророк Варух, Втора и Трета книга на Ездра и Първа, Втора,Трета книга Макавейска.”
В Новия Завет няма нито една неканоническа книга. Те всички са боговдъхновено Божие слово и задължително правило за вярата и благочестието.
По характера на съдържанието си книгите на Свещеното Писание се делят на четири вида: законополагащи, исторически, учителни и пророчески.
В законополагащите книги се излагат предимно основните закони и правила на религиозния живот на човека. В историческите книги се разкрива чрез разните исторически събития Божият план за спасяване на човечеството от греха и последиците му. В учителните книги се излагат нравствените истини, които ни учат на правилен духовен живот. В пророческите книги се предават предсказанията за идването на Спасителя, за Неговата Църква, за съдбата й, за свършека на света и за очакването на царсвтото небесно, на новото небе и новата земя, на които ще обитава правдата (2Петр.3:13).
Библията е написана не от един човек, а от около 40 автори, живели в най-различни епохи в продължение на 1600 години. И въпреки това в нея има чудно единство! Тя от край до край ни дава в основата си еднакво вярна представа за Бога и за спасението на човешката душа. В нея владее навсякъде един и същ дух, една и съща вяра, един и същ нравствен закон за нашите задължения към Бога и към ближния.
Между писателите на Библията има пророци и ясновидци като Мойсей и Исаия, царе като Давид и Соломон, прости овчари и земеделци като Амос, държавници като Даниил и Неемия, учени мъже като Лука и Павел, рибари като Петър и Йоан. И въпреки голямата разлика в образованието и положението на тия мъже, те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е всъщност авторът на Библията.
Ако някои се мъчат да намерят противоречия в Библията, грешките за това не са в Библията, а обикновено в хората, които неправилно са я разбирали и разбират. Ние трябва да помним, че Свещеното Писание не е сборник по естественонаучни въпроси. То няма за цел да ни даде знания по астрономия, геология, химия, физика, история или география, а ни сочи пътя към Бога и начините на спасението. Един вярващ астроном казал прекрасно: „Библията не ни учи как се движи небето, а как ние дохождаме на небето”. Затова непременно незадоволен ще остане от Библията онзи, който търси в нея не спасение на душата си, а научни познания, както незадоволен остава онзи, който отива при лекаря не за да се лекува, а да си поръча при него дрехи или обувки. Който иска да учи естествени науки, трябва да чете естественонаучни книги. Който обаче иска да намери Бога, да разбере, как Бог промишлява за света и човека, как е изпратил на земята Своя единороден Син Иисус Христос за спасението на човечеството, той трябва да чете и изучава Библията. Сам Спасителя говори: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39).
При всичката си дълбока древност Библията не остарява и няма да остарее никога. Тя е непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост. Тя е историята на спасението. Тя има един център – Бога Спасител. Навред в нея ние срещаме падналия, погиващ човек и Бог, Който го спасява. Навред в нея се чува повикът: „ О, човече, върни се при Бога, защото Той прощава, Той избавя, Той дава живот!” Библията е безценен дар от живия Бог за падналото човечество. Тя съдържа утеха за всяко скърбящо сърце, отговори за всеки търсещ разум, откровения за сяко благочестиво съзнание. Тя е като звездното небе. Колкото повече се взираш в нея, толкова повече духовни звезди откиваш в нея. Тя  ни разкрива най-недостъпни тайни по най-достъпен начин. И това е едно от божествените й качества. То е направило възможно превеждането й на около 700 езика и наречия. Тя е най-разпространената книга в света.   
Чудно е въздействието на Библията върху човешките сърца ! Много хора под влияние на нейните  думи са напускали грешния си живот и са ставали праведници. Езическият философ Атинагор почнал да чете Св.Евангелие с цел да го опровергае. Но небесната светлина на божественото учение докоснала сърцето му и той, вместо да осмее християнството, станал най-пламенен негов защитник.
Преподобни Никита Переяславски (Русия) водил отначало грешен живот. Потискал бедните хора, смучел потта и кръвта им и се обогатявал с насилия и грабежи. Веднъж той влязъл в храма и чул думите на пророка: „Ръцете ви са с кръв пълни.Умийте се, очистете се…, престанете да правите зло!” и пр. (Ис.1:16). Тези думи така поразили Никита, че той цяла нощ прекарал без сън. Неправдите лежали като камък на съвестта му. Никита се успокоил само тогава, когато оставил грешния си живот и постъпил в манастир.
Безчислени са примерите от тоя род. Много са намирали в Библията пътя на своето спасение. Херцен например пише: „Аз съм чел Евангелието много и с любов… и чувствах искрено и дълбоко уважение към прочетеното. В първата си младост аз често се увличах от волтеранското[1]волнодумство , обичах иронията и насмешката; но не помня никога да съм взел в ръце Евангелието с хладно чувство… Във всички възрасти, при разни събития аз се връщах към четене на Евангелието и всеки път неговото съдържание докарваше мир и кротост в душата ми. ”
Библията действа благодатно върху човешкото съзнание, защото не е човешка книга, а Слово Божие. Ние трябва да свикнем да четем всеки ден това Слово Божие, да го изучаваме и усвояваме със сърцето си. Тогава то и нам ще помогне да намерим пътя на спасението.  
 
Из „Нашата Вяра”, Синодално издателство на БПЦ София – 2005г.

 



[1] Волтеранството  е мироглед, основан на философските възгледи на Волтер (1694 – 1778 г),  един от просветителите и бореци против монархията и църковната власт. Чрез  „Волтеранство” се  явява  общо название на прогресивните възгледи в политиката и свободомислието по религиозните въпроси през XVII и XIX в.

За Ангел Карадаков

Виж още

Доближаване до тайнствата

Обяснявайки, доколкото ни е по силите, християнските тайнства – т.е. тези видими и частично материални ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *