Начало / Интереси / Проповеди / Ние не сме като него

Ние не сме като него

Дванадесета Неделя след Петдесетница
„И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ (Мат. 19:16)
Ние не сме като него.
Не сме богати, защото колкото и да имаме, не ни стига. Не сме началници, защото има такива над нас. Не сме опазили Божиите заповеди. Не сме пристъпили към Бога с лукавство или слабост, каквито често се приписват на имотния момък от днешния Евангелски откъс. И най-вече ние сме християни, Истината ни е явена, знаем за Христос и делото Му, нямаме съмнения, че е Божи син. Не сме като него. Даваме милостиня, жертваме се за ближните, ходим на църква – ето и днес сме събрани заедно. И слушаме думите на Господа, молим се и в сърцата ни цари покой и радост, поне за малко сме Божии причастници. Щастливи сме, блажени. Не сме като него. А кой е той, кой е този момък всъщност? Какво иска? Накъде е тръгнал?

Светите Евангелисти говорят за него като за „момък“ (Матей), „началник“ (Лука) и просто „някой“ (Марк). Името му не е споменато, не е и запомнено. Явно състоятелен, имотен, но също така и послушен син, стараещ се да изпълнява закона. Не само това, той бил и човек, търсещ спасение, вечен живот – тоест човек духовен, разбиращ добро и справедливо, защото така и попитал: „…какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“. Всеки от нас се пита това, всеки ден – и в молитвите си, и в делата си, и в думите, които отправя към другите около нас за наставление, поучение, дори за изобличение. Всичко „добро“ има смисъл само за да ни приближи към Бога и към Неговото Царство. Знаем това. И всеки от нас има дом, дреха, вещи, пари – повече или по-малко, имаме близки – деца, родители, роднини, имаме братя и сестри християни, имаме познатите и непознати, с които всеки ден Бог ни среща по пътя ни. И сме богати – със всичко това – материално и духовно, което имаме.
Но не сме като този момък, нали?
Защото независимо от причините и начина, той срещна Бога, застана пред Него и Го попита какво да прави в живота си, и когато Иисус му отговори, той Му обърна гръб. И си отиде и повече никога не чухме за него. Забравен той завърши дните си на тази земя, далеч от Бога и нито имотът му, нито добрите му дела с нещо го ползват. Вече всичко е прах и земя – и той, и домът му. 2000 години от тогава. А ние сме още живи и сме пред лицето на Бога – всеки път в Църквата, всеки ден в молитвите си, всеки миг в мислите, думите и делата си. И правим своя избор всеки път – да Го следваме и изпълняваме заповедите Му или да Го загърбим и да вървим според влеченията си. Защото това е най-важното – изборът, който правим и какво вършим, кого всъщност следваме. Да, кръстени сме, православни сме, стараем се, наистина се стараем да живеем по Бога. Но от друга страна имаме своите недостатъци, слабости, грешки – и най-важното – привързаности. Защото именно това е, което не позволи на имотния момък да последва Бога – не самото му богатство, а привързаността към него и това, че той постави имота над това да е с Бога. Защото Господ не иска да мизеруваме, да сме гладни и бедни, Той иска да сме осъзнати, да знаем на Кого да се надяваме и от къде да търсим благодат, утеха и сила. Защото ако се надяваме на богаство, ако имотът и грижите за него ни отделят от Бога, ако ръката или окото ни изкушават, не са ни нужни. Още повече – вредни са! Но не самите те, а нашето отношение ги прави такива. Богаташът, чиято душа щяла да бъде взета същата нощ, без да знае безгрижно се веселил, като очаквал, че всичките му нужди, дори тези на душата му вече ще бъдат задоволени. Толкова се старал, работил дълги дни, може би години. Но не доживял да се нарадва на плодовете на труда си. Загинал и нямало пощада.
Друг един – Закхей – началникът на митарите в Йерихон, грешникът-богаташ пък се покаял, дарил половината от имота си на сиромасите, обещал да върне четворно всичко, което отнел някога някому и получил спасение с думите на самият Господ Бог Иисус Христос, и не само той, а целият му дом се спасил. И това не е защото се откупил с пари или имот или защото направил огромно благодеяние – а защото пред лицето на Бога познал Истината, не се поколебал и заживял според нейните повеления. Откъснал се от своята привързаност към земното и наследил Небесното. Раздал съкровището и на земята и получил такова на небето. Той сигурно останал в дома си, не знаем да е станал един от Апостолите, продължил в занятието си, но всички знаем в сърцата си, че никога повече не извършил нищо против Бога. Така наистина следвал Господа и носил кръста си, както Иисус иска от всеки от нас.

Всички знаем, че Божието Слово се отнася винаги и за определения човек, и за всички други, които чуват, независимо кога и къде се намират. Евангелското слово винаги и днес е за оня имотен момък, но и за всички нас. Защото сме като него – лице в лице с Истината, богати сме с всичко, дадено ни от Всемогъщия и Милостив Бог, искаме да вършим добро и търсим вечен живот. Нека не позволяваме на нищо да ни спре да бъдем Божии изповедници и следовници, нека наистина да сме Христови. Нека не забравяме какъв отговор даваме с думите и делата си всеки ден на призива на Господа към нас, защото Той стои пред вратите на сърцата ни и хлопа. Ще Му отворим ли? Амин!

Автор: Деян Петров

За Ангел Карадаков

Виж още

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица ”Достойно ест“

Недалеч от Карея, в местност, принадлежаща на манастира “Пантократор”, се простира голяма долина, в която ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *