Начало / статии / „Широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга.“

„Широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга.“

Струва ми се, че „бивши атонски монаси” няма. Ако човек е бил жител на някой атонски манастир, ако е приел монашеско пострижение на Атон, той завинаги ще остане светогорец, независимо къде носи своето послушание – в Солун, като светителя Григорий Палама, в далечна Русия, като преп. Максим Грък, в Молдавия, като преп. Паисий Величковски, или в България, като героя на нашия разказ – Неврокопският митрополит Натанаил[1] – човек със строг монашески живот, аскет, подвижник и истински пастир, обичащ своите овци и готов да положи душата си за тях (между другото, той е бил учител – авва – на Саратовския и Волски епископ Лонгин).
Въпреки високия си сан, владиката беше много достъпен и прост в общуването и готов дори и телесно да послужи на всеки човек. Никога няма да забравя как той ми даде да подържа неговия епископски жезъл и се изкатери по стръмния склон на планината, събирайки подбел, за да ми свари чай за моя бронхит.

И така, на територията на Неврокопска епархия, оглавявана от владика Натанаил[2], Ето, живеела широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга. И до ден-днешен мнозина смятат Ванга за православна и уверяват, че тя е действала с благословението и съгласието на свещеноначалието. Именно за такива хора е предназначен този разказ.
Веднъж, малко преди смъртта на Ванга, при митрополит Натанаил дошли пратеници от нея и му предали молбата й да я посети. Ванга съобщавала на владиката, че много се нуждае от неговия съвет и смирено го моли да снизходи към нейната старост и болест и да дойде при нея. Владиката, надявайки се, че може би тя иска иска да се покае, й обещал да дойде. Това била съвсем естествена постъпка за добрия пастир, грижещ се за всяка овца от своето стадо, още повече за заблудената.
Когато след няколко дни владиката дошъл и влязъл в стаята на старицата, той държал в ръце кръст с мощехранителница, съдържаща частица от Честния Кръст Господен. В стаята имало много хора, Ванга седяла в дъното, „вещаела” нещо и не могла да чуе, че в стаята е влязъл още един човек. И със сигурност не могла да знае кой е това. Изведнъж тя замълчала и после с изменен – нисък, хриплив – глас с усилие проговорила: „Тук влезе някой. Веднага да хвърли ТОВА на пода!” „Кое „това”?” – попитали изумени присъстващите. И тогава тя закрещяла диво: „ТОВА! Той държи ТОВА в ръцете си! ТОВА ми пречи да говоря! Заради ТОВА аз нищо не виждам! Не искам ТОВА да бъде в моя дом!” – викала старицата, преплитайки крака и олюлявайки се.
Владиката се обърнал, излязъл, качил се в колата и си тръгнал.

Автор: Александър Дворкин
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru



[1] 2013.
[2] Текстът е писан малко преди кончината на владиката. – Бел. прев. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Първият богослов

Евангелист Йоан Богослов бил възлюбеният ученик на Христос. Той бил син на галилейския рибар Заведей ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *