Начало / За Вярата / разкази / Подвижникът и разбойникът.

Подвижникът и разбойникът.

 Живял някога един старец, подвижник и постник, който се подвизавал в пустинята цели седемдесет години в пост, бдение и молитва. Макар че работел за Господа вече толкова години, никога не се смятал за достоен да получи видение или откровение от Него. Размисляйки дълбоко за това, той си казал: „Не зная, може би моят постнически живот по някаква причина не е угоден на Бога, моите трудове и подвизи не са Му приятни и поради това не мога да се удостоя с откровение или чудо”.
Размисляйки за тези неща, старецът започнал да задава въпроси на Бога и настойчиво да Го умолява с думите: „Господи, ако моят постнически живот Ти е угоден и ако приемаш моите трудове, аз – грешният и недостоен – Те моля да ми дадеш макар и малка частица от Своите дарове, за да узная чрез чудо, че си чул моите молитви, и така, окрилен и просветлен, да продължа да се подвизавам”. Когато светият старец се молел и просел всичко това в молитва, чул Божия глас, който му казал: „Ако искаш да видиш Моята слава, иди във вътрешността на пустинята, и чудото ще ти се открие”.
Като чул този глас, старецът веднага излязъл келията си и се отправил към вътрешността на пустинята. По пътя го срещнал един разбойник, който, като видял стареца, свирепо се нахвърлил върху него и искал да го убие. Хванал го и му казал: „Добре, че попаднах на тебе, старче, иначе как бих могъл да свърша своята работа и да се спася?! Ние, разбойниците, вярваме, че всеки, който извърши сто убийства, със сигурност ще влезе в рая. Така аз, трудейки се усърдно, извърших деветдесет и девет убийства и понеже не ми достига само едно, много се стараех да извърша и стотното убийство, и така да се спася. Наистина ти благодаря, старче, задето днес ще отида в рая заради тебе”.

Когато старецът чул какво му казва разбойникът, бил извън себе си от страх от това внезапно и безнадеждно изкушение. Като устремил духовните си очи към Господа и размисляйки за това, което е чул, той казал: „Това ли е Твоята слава, Господи и Учителю, която обеща да покажеш на Своя раб? Какъв е този съвет, който ми даде: да оставя келията си, за да се поуча от това ужасно, страшно чудо? С такъв ли дар ми се отплащаш за моя подвижнически живот, който съм живял заради Тебе? Сега, Господи, вече зная, че целият ми труд е бил напразен, че всички молитви, които Ти принасях, са били неугодни и мерзки пред Тебе. Впрочем, благодаря Ти за човеколюбието, Господи, защото Ти, знаейки най-доброто за мен, ме наказа за моето недостойнство и за безбройните ми грехове, както подобаваше, и ме предаде в ръцете на този страшен разбойник и убиец”.
Говорейки така, скръбният старец почувствал силна жажда и казал на разбойника: „Чедо мое, понеже съм голям грешник, Бог ме предаде на тебе да ме убиеш и да изпълниш това, което желаеш, а аз да бъда лишен от живот, като лош човек, какъвто съм. Затова те моля да ми направиш услуга, да ми изпълниш едно малко желание: донеси ми вода да пия, а след това ми отсечи главата”. Когато разбойникът чул думите на стареца, поискал да изпълни желанието му и прибрал в ножницата меча си, който преди това бил извадил. След това извадил съда за вода от пазвата си и отишъл до реката, която течала наблизо, за да го напълни и да даде на стареца да пие. И там, където бил отишъл да напълни съда, той изпуснал душата си и умрял.
Като минало известно време, а разбойникът не се връщал, старецът си помислил: „Може би е уморен и е заспал, затова не се връща, а аз ще успея да се върна в келията. Но понеже съм стар, се страхувам, защото съм слаб и нямам сили да тичам, ще се уморя бързо и той ще ме хване. С това ще го ядосам и ще поиска да ме мъчи безмилостно, режейки ме на части още докато съм жив. По-добре е да остана и да отида до реката, за да видя какво прави той”. С такива мисли старецът отишъл до реката и намерил разбойника мъртъв, и силно се удивил. Издигнал ръце към небето и казал: „Господи, Който обичаш хората, няма да спра да се моля, докато не ми откриеш това чудо. Затова смили се над мен и ми открий какво значи това”.

Докато старецът се молел, дошъл Ангел Господен и му казал: „Виждаш ли, старче, този мъртвец, който лежи пред тебе? Заради тебе го застигна внезапна смърт, за да можеш да избягаш, и да не не убие. Затова го погреби като такъв, който е спасен. Като те послуша и върна меча си в ножницата, за да ти донесе вода и да угаси пламъка на твоята жажда, той укроти Божия гняв и беше приет като смирен човек. А неговото признание за деветдесет и деветте убийства му се вмени за изповед. Затова погреби го и смятай, че е между спасените. По това познай величието на Божието човеколюбие и милост. Иди си с радост в келията и бъди усърден в молитвата, и не чувствай тъга, говорейки, че като грешник, си лишен от откровения. Защото ето, Бог ти показа чудо. Знай и това, че всеки твой подвижнически труд е угоден на Бога, защото няма труд, който да се върши заради Бога, и да не стигне пред Неговото лице”. Като чул това, старецът погребал мъртвия. 

Автор: Архим. Гаврило (Вучкович)

Превод от Сръбски: Татяна Филева

Източник: : www.manastirlepavina.org.



За Ангел Карадаков

Виж още

Блажената Олга от Аляска и нейният съпруг, о. Николай

Миналия път разказахме за блажената Олга, благодарение на която Бог се прославил из земите на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *