Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
.jpg)
Днес Светата Православна Църква чества паметта наСветия преподобен Сисой Велики – ученик и последовател на в. Антоний Велики от V в., запомнен със строгостта към себе си в живота на монах-подвижник и прощаването и човеколюбието към другите, дори паднали в грях люде. Паметна е случката, която и до днес се разказва за Светия Преп. Сисой – как един брат попитал стареца как да постъпи, понеже паднал в грях. „Изправи се, чедо“ – отговорил старецът, – „и ще се спасиш.“
– „Но след като се изправих, паднах отново“ – продължил братът.
– „Отново се изправи“ – казал старецът.
– „Докога“ – тогава запитал братът – „ще продължава моето падение и изправяне?“
– „Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.“
Така учи старецът, това е неговото най-голямо прозрение и урок – да постоянстваме в изправянето, в стремежа си нагоре, към Бога, да се откъсваме от греха като го разпознаваме, покайваме се за него и най-важното – не се поддаваме на униние и отчаяние, но и не приемаме падението за нещо етсествено и очаквано. Напротив, винаги да държим пред себе си най-високия идеал – чистотата, светостта и че сме Божии чеда. И с вяра да продължим – да се изправяме като паднем, с Божието име на уста.
Също днес отбелязваме паметта на Св. Свщмчк Валентин, презвитер Римски – същия, в чест на когото западната традиция празнува на 14 февруари. Малко се знае за него, освен, че е загинал мъченически заради вярата през III в. Като се противопоставял на поклонението на езическите лъжебогове, съпътствал мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията за вярата. Причината св. Валентин да бъде обявен за закрилник на влюбените е най-известният епизод от биографията му. Той се отнася до благославянето браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони, императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял за брачния им съюз (в онези времена тайнството венчание още не е било установено в днешния му вид). Така благословил и брака на центурия Сабино с християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните родители, които били против женитбата им, хвърлили вината върху свещеника. Това станало причина да бъде осъден на смърт. Чудните изцеления на Херимон – сина на учения езичник Кратон и ослепялата дъщеря на сановника Астерий обърнали към Светото Православие всички близки и роднини на изцелените които обаче били жестоко мъчени и избити. Но хората не забравили чудесата и смелостта на своя презвитер, дори векове по-късно преданието разказвало за смелостта на християните да изповядат открито вярата си въпреки гоненията, на презвитера Валентин, да престъпи дори императорска заповед в името на любовта и на всички, да бъдат твърди до смърт за Бога и Църквата. А както всички знаем – Църквата не е само храма, а молитвеното събрание на единоверци, всички ние, които и днес сме заедно, и където и да отидем, сме част от Светата, Вселенска и Апостолска Църква, със сърцата, с телата и ушите си, с всичко, което имаме и с това, което ни липсва, за да сме съвършени – да сме едно, с Христа Бога начело.
Какво е общото между тези двама светци, животите им и смъртта им? Отговор ни дава именно днешното Литургийно Евангелие. Чухме разказа за римския военачалник, който се обърнал към Иисус с молба и вяра за изцеление на своя слуга, който страдал жестоко. И бил изцелен заради вярата, твърдата и непоколебима вяра на стотника – неговия господар. Той бил римлянин, богат, но и милосърден човек, воин, но предал урока на истинската любов към ближния именно на евреите, избраните от Бога, дори и на нас днес. Можел ли е той без този роб или да си купи друг? Нужно ли е било римлянинът, нещо като днешния командир на рота (сто души) да се обърне към евреина – пътуващ проповедник, без дом, без богатство? В очите на римляните евреите са били поробен народ, хора второ качество, а за евреите римляните са били завоеватели, а и чужди на юдейската традиция езичници, недостойни – точно както днес често осъждаме едни други и търсим повече това, което ни разделя от това, което ни събира. Но ето, римският командир с делата си предаде важен урок и на съвременниците си, и на нас по най-убедителния начин – с думите на Господа – „…истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.“ И поучението, което и до днес ни разтърсва със силата си „И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Мат. 8:10-12). Ние ли сме избраните? Да! Ние ли сме синовете – наследници на Царството небесно? Да! Но на когото много е дадено, от него много ще се иска, това е нашата отговорност – ако сме по-важни и ценни от всички, нека се жертваме, ако имаме дом и богатство, да ги поделим с тези в нужда, ако имаме вяра, да живеем НАИСТИНА според нея, ако сме Божии, да бъдем свети – както Бог ни завеща.
„И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час“ (Мат. 8:13). Тогава чудесата ще са за нас истински и постижими, като имаме от любовта, вярата и смирението на преподобния Сисой и усърдието а следваме завета му винаги да се изправяме, когато имаме смелостта, любовта и вярата на Св. Валентин да живеем и да умрем за Бога, когато имаме тази вяра, любов и милосърдие на Капернаумския стотник – да даваме от своето, да търсим помощта на Бога и то повече за ближния, дори да е слуга, дааже да мислим, че стои по-долу от нас и да имаме вяра – силната, непоколебима вяра на истински християни, че всичко, което искаме, ще ни се даде. Защото не искаме за себе си, защото сме Божии синове и дъщери, защото искаме в Божието име. И тогава ще влезем в Божието царство, когато живеем вярата си наистина – всеки ден с Бога, за Бога и за ближния си. А това е наистина радостта и безкрайния празник, това е Рая, това е блаженството, това е чудото – да живеем вярата си. В името на Неразделната и Единосъщна Троица, сега и винаги, и във всички векове, Амин!
Автор: Деян Петров
